Бълхите при кучетата Избрана

Оценете
(2 гласа)
AddThis Social Bookmark Button

Бълхите при кучетата

 

Бълхите са малки, плоски, безкрили, кръвопиещи насекоми, неприятни както за хората, така и за животните. Те могат да пренасят и предават сериозни болести и са главна причина за кожните проблеми при домашните кучета. Въпреки че не могат да летят, бълхите имат мощни задни крака и скачат на изключително големи разстояния. Има много видове бълхи, като всички се възпроизвеждат бързо и по много. Различните видове се насочват към различни гостоприемници. Въпреки това, ако са доста гладни, бълхите ще се насладят на почти всяко животно. Въпреки името си, обикновената котешка бълха е най-често срещаната бълха, която тревожи домашните кучета. Напада кучета, живеещи в области с топъл, влажен климат, където не може да се спазва добра профилактика срещу тях. Кучетата могат да се заразят с бълхи и при контакт с други животни, които вече имат. За щастие има много неща, които собствениците на кучета могат да направят, за да ги предпазят.

1. Причини и предпазни мерки.

Причини за опаразитяване с бълхи

Бълхите нападат кучета, които живеят в области, благоприятни за жизнения им цикъл и когато не са предприети подходящи превантивни мерки срещу тях. Виреят в области с топъл и влажен климат. Средна температура в диапазона 21°C - 29°C във влажна среда е най-благоприятна за тези паразити. От гледната точка на една бълха, колкото по-горещо и по-влажно, толкова по-добре. Следователно кучета, живеещи в горещи, влажни зони са склонни да развият по-тежки усложнения при нашествие от бълхи, от кучета, живеещи в области със студен, сух климат. Бълхи могат да хванат и при контакт с други животни, които вече имат.

Бълхите прекарват само малка част от живота си върху кожата на кучето – гостоприемник. Възрастните бълхи се чифтосват след като се нахранят с много кръв. Женските снасят яйцата си в рамките на 1 до 2 дни; могат да снесат повече от 2000 яйца по време на краткия си 4-месечен живот. Яйцата им падат от гостоприемника скоро след като са снесени и се излюпват там, където са паднали. Яйцата се излюпват в ларви за около 10 дни. Ларвите на бълхите могат да оцелеят дълго време в околната среда – до 200 дни. Бълхите обичат дълбоки купчини и мъхнати килими, процепи по пода, мебели и легла. Рано или късно изплитат пашкул и навлизат в какавиден етап, който може да продължи навсякъде от дни до месеци. Това се счита за фаза на покой, по време на която какавидата не се храни. След като температурите и влажността се повишат, какавидата се излюпва от пашкула и излиза като незряла възрастна. Разполагат с една до две седмици, за да намерят гостоприемник, в противен случай умират. Възрастните бълхи могат да живеят до 4 месеца върху кучето, но не могат да оцелеят много дълго време в околната среда. Само около 1% от общия брой на популацията от бълхи в определено време и на определено място се състои от възрастни. Повечето бълхи са свободни в околната среда под формата на яйца, ларви и какавиди.

Предпазване от опаразитяване с бълхи

За щастие има много неща, които собствениците на кучета могат да направят, за да се справят с бълхите. Някои от най-ефикасните начини са като поддържате чиста средата, където живее кучето ви, и да използвате профилактични средства, препоръчани от ветеринарния ви лекар. Редовното сресване предоставя на стопанина подходяща възможност да преглежда кожата и козината на кучето за бълхи и други външни паразити. Ако намерите отворени рани или подозрителни частици, приличащи на сол, пипер, независимо дали сте видели или не възрастна бълха, посетете ветеринарен лекар. Приличащите на сол частици са яйца на бълхи, а тези на пипер – изпражнения на бълхи.

Специални указания

Бълхите от кучетата могат и хапят хора, което означава, че опаразитяването с бълхи може да има зоонотичен потенциал. Имат уникална способност да скачат на големи разстояния и височини. Скачат при първа възможност върху животното – гостоприемник и започват да се хранят. Една зряла бълха обикновено се храни най-малко 8 часа на ден, поглъщайки около 15 микролитра кръв през това време. Бълхите трябва да се нахранят с кръв, преди да могат да се размножават.

2. Признаци.

Как влияят бълхите на кучетата

Бълхите са повече от просто досадни насекоми. Те са основната причина за сърбеж (пруритус), чесане и кожни раздразнения при домашните кучета. Бълхите предизвикват известна степен на раздразнение дори само при лазене по кожата на кучето. Неминуемо, щом веднъж са попаднали върху гостоприемника, веднага започват да се хранят. Преживяват като ухапват кожата на гостоприемника и се хранят с кръвта му. Някои кучета проявяват сравнително лека реакция към ухапването от бълха. Други обаче – особено малки кученца и дребни породи кучета – стават силно анемични и се разболяват тежко от загуба на кръв, причинена от опаразитяването.

Симптоми за опаразитяване с бълхи.

Един от най-честите проблеми, причинен от бълхи, е свръхчувствителната реакция. С няколко думи, това е тежка алергична реакция към определени вещества, намиращи се в слюнката на бълхата. Кучета, които са свръхчувствителни към слюнката на бълхи, може да имат ужасни реакции само от няколко ухапвания. Получават силен сърбеж. Най-често засегнатите области са задните части, бедрата, основата на опашката, корема, хълбоците и горната част на предните крайници (особено под вдлъбнатината на предните крайници). Собствениците на кучета, които имат бълхи, могат да забележат един или повече от следните признаци в тези или други области:

·      чесане;

·      близане;

·      дъвчене;

·      хапане;

·      търкане;

·      кожни наранявания (възпаления) – често зачервени, възпалени, мокри и/или кървящи;

·      гной, сълзяща от рани по кожата (пиодермия) – причинена от вторична бактериална инфекция;

·      откъслечни области със загуба на козина (алопеция);

·      части от тения по или около ануса на кучето и в изпражненията;

·      ларви на тения по или около ануса на кучето и в изпражненията (прилича на ориз).

Самонаранявания от страна на кучето във взаимодействие с ухапвания от бълхи поставя етап на потенциално унищожителна вторична бактериална инфекция, която може да бъде фатална. Много кучета, които не са алергични към ухапване, пак развиват тежък дерматит в резултат на автоматичното кожно възпаление, причинено от тези хапещи насекоми.

Освен че увреждат кожата, бълхите носят и предават много сериозни болести. Те са междинни гостоприемници на тенията Dipylidium caninum. Кучета, които поглъщат зрели бълхи докато се ближат или дъвчат, са изложени на висок риск от заразяване с тази тения. Деца също могат да развият инфекции от тенията, ако поемат през устата си бълхи.

Бълхите играят ролята на носители на други заразни микроорганизми, включително и на такива, които причиняват чума (бактерията Yersinia pestis), туларемия (бактерията Francisella tularenis), коремен тиф (бактерията Rickettsia) и миксоматоза (Leporipoxvirus, който води до тежко разпространяващо се заболяване при зайците).

Кучета с повишен риск

Кучета, живеещи в области с влажен климат в близки помещения с други кучета, са изложени на по-висок риск от заразяване с бълхи. Бълхите виреят в такива среди и поради забележителните им способности да скачат, често прескачат от едно животно на друго.

3. Лечение и прогноза.

Възможности за лечение

Въпреки че превенцията е най-доброто средство срещу бълхи, бързото лечение на такова състояние е следващото най-добро нещо. Има много начини за контрол на популацията от бълхи. Засегнатото куче и всички други животни в домакинството трябва да се лекуват. Може да се използва гребен за бълхи за премахването им, особено от късокосмести кучета и котки. Бълхите трябва да се убият незабавно; това може да се постигне като ги поставите в плътно затварящ се контейнер с малко течен препарат или спирт. Течности, които се накапват на едно място върху кожата, пяни, шампоани, разтвори, пудри, прахове, спрейове и нашийници са варианти за лечение на кучета, заразени с бълхи. Някои от тези продукти убиват само възрастните бълхи, докато други убиват техните ларви и/или предотвратяват яйцата им да се развият напълно и излюпят. Някои продукти контролират други паразити като въшки, акари, кърлежи, кръгли червеи, анкилостоми, трихуриди и/или дирофиларии. За облекчаване на сърбежа и другите неприятни симптоми от заразяването могат да бъдат предписани стероиди и антихистамини.

Един от най-важните аспекти при борбата с бълхите е да се отстрани източника на заразяване, тъй като те не са само върху едно куче, а живеят и се развиват в къщата и в двора. Добър начин да започнете е чрез цялостно механично почистване на всички подови повърхности. На пазара има голямо разнообразие от препарати, които унищожават вредни насекоми. Дворът също трябва да бъде обработен, включително оградените места за животните, кошарите, кучешките колиби и предпочитаните от кучетата места за подрямване.

Стопаните трябва да се консултират с ветеринарния си лекар преди да използват продукти за борба с бълхи, тъй като те се различават значително по отношение на безопасността, начина на действие и ефективността. Например, някои продукти не бива да се прилагат на малки кученца под определена възраст, на бременни кучки или на определени породи, в зависимост от конкретните им формулировки. Някои продукти срещу бълхи са токсични, ако се поемат в големи количества, което може да се случи, ако кучето ближе или дъвче кожата си след като е приложен продукта. Други препарати не се препоръчват за употреба в домове с малки деца.

Прогноза

Перспективата за повечето кучета с бълхи е от добра към много добра, ако е създаден и се поддържа ефективен контрол срещу бълхите. Това изисква старание, търпение и упоритост от страна на собствениците.

Прочетена 16837 пъти

Приятели