Кучета

Кучета (21)

AddThis Social Bookmark Button

 

Породна група: спортни;

Височина: от 56 см до 62 см. при холката;

Тегло: от 25 кг. до 36 кг.

Продължителност на живота: от 10 до 14 години.

Корените на Лабрадор ретривъра ни отвеждат до Нюфаундленд, Канада. Породата първоначално е използвана за помощ на рибарите при изтеглянето на пълни мрежи до брега, а по-късно като ловно куче, справящо се отлично с намирането и носенето на водни птици и планински дивеч. Имат деликатна муцуна, която им е от полза при намирането и носенето на дивеча; ципести ходила, за да могат да плуват, и гъста двойна козина, която да ги защитава от студените температури на водата. Собствениците на лабрадори трябва да са на ясно, че тази порода има високи нива на енергия. Затова са нужни ежедневни упражнения и игри, за да ги отклонявате от скуката и така да предотвратите развитието на потенциално деструктивно поведение на дъвчене и гризане. Лабрадор ретривърите са жадни за живот, обичат компанията на други животни, а най-вече на хора. Идеални домашни любимци са за големи, активни семейства, които обичат да са на открито.

Характер

Предани, обичливи, щастливи и приятелски настроени към всеки, когото срещнат. Пълни са с енергия и ще тичат до вратата, за да ви поздравят (или някой друг всъщност), като че ли току що сте се завърнали от едногодишно пътуване. Те наистина са „най-добрият приятел на човека“ и са най-щастливи, когато участват в семейните дейности. Обичат да бягат, да се разхождат, да плуват и играят с часове на донеси топката. Изключително търпеливи са с деца на всякаква възраст. Лабрадорите се обучават с лекота и са добър избор за хора, които ще имат куче за първи път.

Изисквания за активност

Лабрадор ретривърите имат много енергия за изразходване, затова не са подходящи за хора, които стоят пред телевизора по цял ден. Също така са и доста големи и тежки, така че апартаментът не е най-добрият вариант за живот на тази порода. Домове с дворове и много пространство за лудуване са най-добри места за отглеждането им.

Разхождането на Лабрадора е най-доброто начало на дневните упражнения, но една обикновена разходка около блока няма да задоволи дневните му изисквания за упражнения. Тези кучета имат нужда да бягат всеки ден, за да изразходят прекалената енергия. Ако не се тренират правилно ще станат унищожителни. Отегченият лабрадор ще гризе всичко, което стигне до устата му. Ще тръпнат да ви придружат за разходка или да бягат с вас докато карате велосипед. Играта в двора с децата ще ги заангажира с часове. Ловците могат да ги вземат със себе си на полето за да гонят и донасят плячка, а с ледените температури на водата ще се справят с лекота.

Собствениците на плувни басейни да се чувстват предупредени: трудно ще извадите лабрадора от водата.

Лабрадорите се обучават изключително лесно. Те ще направят всичко за малко ласки, лакомство или две. Някои собственици ги смятат за предизвикателство, тъй като са много буйни, но ключът е в това да започнете да ги обучавате от малки кученца и да поддържате обучението интересно и забавно. Обичат да играят и ако мислят че обучението е игра, ще вземат участието на сериозно. Обучението следва да започне от рано, тъй като растат бързо и ако не са научили от малки основните команди, може на по-късен етап да е твърде късно да ги овладеят. Също така се държат като малки кученца в продължение на много години, така че търпението е абсолютно задължително с тях. Без значение колко са послушни, те просто не могат да се спрат да скачат и подскачат, така че командите „долу“ и „стой“ трябва да ги разбират от рано.

След като усвоят основните принципи на послушание, Лабрадорите могат да преминат към напреднало обучение или аджилити дейности. Не са толкова издръжливи в аджилити като Голдън ретривъра, но обичат упражнения. Обичат да прекарват времето си с хора и други кучета.

Поведенчески черти

Дъвченето е често срещан проблем сред лабрадорите. Ще трябва да имате под ръка много играчки и кокали за дъвчене, за да спасите мебелите и обувките си. Обичат също да поздравяват завърналите се членове на семейството и посетителите с трофей в устата си, така че дръжте под око всичко в обсега му, което не е закрепено за земята. Упражнявайте се с лабрадора си преди да излезете от в къщи и задължително му осигурете много кокали, за да не се приберете и намерите дивана унищожен.

Лабрадорите са известни с това, че са несръчни. Бягат наоколо по дървения паркет, обратно по масите, събарят предмети и напитки с опашките си. Командите „Стой!“ и „Долу!“ могат да помогнат, но в повечето случаи обаче малките лабрадорчета са неконтролируеми.

Външен вид

Набитият, атлетичен и раздразнителен Лабрадор е ненадминат ретривър. Имат широка глава и средна по размер, мощна муцуна, увиснали уши и приветливи очи. Гърдите са с добра ширина и дължина, с добре заоблени “бъчвообразни” ребра. Предните крайници са прави от лактите до земята, със здрави, но не прекалено тежки кости. Изложбените кучета трябва да имат атлетично тяло. Гърбът е як, с права горна линия. „Видровата“ опашка е отличителна черта на породата. Тя е със средна дължина, с широка основа, равномерно покрита с къса, плътна козина и постепенно изтъняваща към върха. Късата козина придава на опашката кръгъл изглед. Лабрадорите, които са изключително добри плувци, имат ципести ходила, което им върши добра работа при ваденето на водни птици за ловците. Късата, гъста козина се среща в три цвята: черен, шоколадов или жълт.

Размер и тегло

Мъжките Лабрадори трябва да са високи от 57 см. до 62 см. при холката, а женските от 55 см. до 60 см. Размерът има значение по изложбените състезания, като кучета с отклонения от тези височини повече от 1 см. се дисквалифицират. Мъжките тежат между 30 и 36 кг. и женските от 25 до 32 кг. Никакви колебания в размерите обаче не обявяват Лабрадора за неспособен да бъде куче компаньон.

Козина и разцветки

Лабрадорите са с двойна козина, която предпазва от студ и влага, с които ретривърите се срещат докато ловуват. Подкосъмът е мек и устойчив на атмосферни условия, като горният слой козина е къс, прав и гъст. Срещат се в три цвята: черен, шоколадов и жълт. Червен и бял са разновидности на жълтия лабрадор, а развъдчиците, които искат по-високо възнаграждение за тези „редки“ цветове се опитват просто да се подиграят с неукия купувач.

Нужда от грууминг

На Лабрадорите им пада козината обилно през цялата година. Редовното четкане ще ви помогне да държите под контрол хвърчащите косми. Имат нужда от често къпане. Лабрадорите миришат „на куче“, обичат да ядат и да се цапат, когато са навън. Обожават водата обаче, затова къпането в къщи не е проблем.

Проверявайте ушите редовно за следи от натрупване на ушна кал, възпаление или инфекция. Почиствайте ги с памучен тампон и препарат за почистване; никога не използвайте клечка за уши в ушния канал на кучето. Зъбите трябва да се четкат веднъж седмично за да се предотврати натрупване на зъбен камък, да се поддържат венците здрави и да нямат лош дъх. Подрязвайте ноктите всеки месец, ако кучето не си ги изпилява по естествен начин навън.

История

Предците на Лабрадорите водят началото си от 17-ти век, Канада. През 18-ти век, канадските водни кучета се обособяват в тези, които днес познаваме като Нюфаундленд, Landseer, Късокосмест ретривър, Чесапийк бей ретривър и Лабрадор ретривър. В началото на 1800-те години, голям брой пътуващи до Нюфаундленд съобщават, че са видели множество малки черни водни кучета да помагат на местните рибари в издърпването на мрежите им. През 1822 година, един летовник отбелязва: „Кучетата са чудесно обучени в лова на птици, но и иначе са от полза… Гладкото или късокосместо куче е предпочитано, тъй като в мразовито време дългокосместият вид се отрупва със сняг при излизане от водата.“ По общо мнение вторият граф на Малмсбъри видял едно от тези водни кучета на рибарска лодка и наредил да бъдат внесени повече от тези кучета в английското му имение. Там създал първия развъдник за разплод, посветен на усъвършенстването им като ловни кучета.

В началото на 1800-те години, канадски рибари открили изгоден пазар и продали много от ловните си кучета на джентрите в Англия (дребното дворянство в Англия). През 1930 година, известен британски спортист, полковник Хоукър, коментира обикновения Нюфаундленд като „много голям, със силни крайници, груба козина и носещ опашката си високо“. Отбелязал е също така и породата водни кучета на св. Йоан – известна днес като Лабрадор Ретривър – че е „несравнено най-добрата за всякакъв вид лов. Обикновено е черна на цвят и не по-голяма от поинтер, много добра в краката, с къса, гладка козина, и не носи опашката си толкова навита както другите; бяга, плува и се бори изключително бързо … а на усета им няма да повярвате…“ Първоначално породата не се е наричала Лабрадор в Англия. Произходът на съвременното име води началото си от писмо, написано през 1887 година от графа на Малмсбъри, в което се казва: „Ние винаги наричаме кучетата ни Лабрадори, и до колкото можах се опитах да запазя породата чиста, както първоначално я взех от Пул (разположен в графство Дорсет, на южния английски бряг). По това време търгувах активно с Нюфаундленд. Същинската порода е известна с гъстата си козина, която минава през водата като олио, и има опашка като видра.“

В крайна сметка Лабрадорът губи популярност в родния му град Нюфаундленд заради високия кучешки данък от Закона за овцете в Нюфаундленд. В края на 19-ти век, строг британски закон за карантините на практика спира всякакъв внос на кучета в Англия. Настъпил период на неселективно развъждане с други ретривъри (късокосместия къдрав ретривър, гладкокосместия ретривър и Tweed water spaniel са най-често споменаваните). Тъй като преобладавали отличителните белези на Лабрадора, потомците на тези кръстоски станали още по-ценни от предшествениците си, били с още по-силно обоняние и още по-очарователен характер. Накрая, любители на породата написали стандарт за породата. Племенната книга на херцога на Buccleuch за Лабрадор ретривърите разкрива родословията на двете кучета, отговорни за днешния Лабрадор: Peter of Faskally (притежаван отг-н A. C. Butter) и Flapper (собственик е майор Portal). Родословията им датират от 1878 година.

Киноложкият клуб (в Англия) за първи път ги признава като отделна порода през 1903 година. Американският киноложки клуб приема първия си лабрадор за регистрация през 1917 година – шотландско женско куче на име Brocklehirst Nell. Клубът на лабрадорите в Америка е сформиран през 1931 година и е първият клуб за породата в тази държава. През 1920 и 1930 година са внесени много кучета в САЩ от Америка, и много шотландци, специалисти в обучението на ретривъри, също имигрирали в Америка. Американският лабрадор първоначално е използван най-вече като ловно куче, за да е силен конкурент в състезанията. Много любители в края на краищата го отглеждат не само заради постиженията му в лова, но и заради профила му, характера и вида.

Лабрадорът набира популярност през целия 20-ти и 21-ви век и се превръща в световен фаворит. Днешният Лабрадор ретривър продължава да превъзхожда и на терена и по киноложките изложби, въпреки че има два различни типа: полеви тип и изложбен тип. Полевият тип е по-енергичен и слаб отколкото по-късокосместия, нисък и набит изложбен лабрадор. Изключително популярни семейни другари са и са едни от най-развъжданите породи, използвани за кучета-водачи за слепи хора, работещи кучета за хора с увреждания и спасителни кучета. Ненадминати са в полеви изпитания, ловни изпитания, проследяване, подчиняване, аджилити. Лабрадорите са отлични и в откриването на наркотици и експлозиви.

Здравословна характеристика

Средната продължителност на живота на Лабрадор ретривъра е между 10 и 14 години. Здравословните проблеми на породата могат да включват следното:

·             Лакътна дисплазия: води до малформация и дегенерация на лакътната става, с придружаваща куцота на крайниците;

·             Тазобедрена дисплазия: включва ненормално развитие и/ или дегенерация на тазобедрената става;

·             Алергии: свръхреакция на имунната система към алерген, което е всяко вещество, което е в състояние да предизвика реакция в точно това животно;

·             Луксация на колянната капачка: по-известна като „измъкнато капаче на коляното“, появява се когато колянното капаче се измъкне от ставата;

·             Waterline заболяване при черните лабрадор ретривъри (силен сърбеж, себореа и алопеция на краката и корема);

·             Захарен диабет: неизправност, разрушаване или дори липса на определени клетки, отговорни за производството и отделянето на инсулин;

·             Меланом: сравнително често срещан, локално агресивен и често злокачествен рак при домашните кучета;

·             Ентропион: обръщане или обръщане навътре на целия или част от ръба на клепача;

·             Ектропион: физическо състояние, при което клепача се обръща навън, излагайки чувствителния вътрешен клепач на суровите условия на околната среда;

·             Глаукома: сериозно разстройство, характеризиращо се с натрупване на течност във вътрешността на окото;

·             Катаракти: терминът „катаракта“ се отнася до всяко помътняване на лещата на окото. Кучета и от двата пола могат да развият катаракта.

·             Прогресивна атрофия на лещата: отнася се към група дегенеративни заболявания на очите, които рано или късно водят до постоянна слепота на двете очи.

·             Затлъстяване: Затлъстяването се определя като увеличаване на над 20% над оптималното тегло на тялото.

·             Лимфома: Рак (неоплазия), който засяга лимфните възли и други органи, съдържащи лимфоидна тъкан.

·             Спонтанна руптура на сухожилията (CCL);

·             Insulinoma;

·             Cctopic ureters;

·             Congenital Portosystemic Shunt;

·             Остеохондроза (гръбна, на ставите в долната част на задния крайник);

Генерализирана и централна дисплазия на ретината.

AddThis Social Bookmark Button

Мини шнауцер

Увод

Миниатюрният шнауцер, известен и като шнауцер – джудже и цвергшнауцер, е ниска и набита, енергична немска порода, която води началото си от 15 век. Тези кучета са били използвани за да унищожават плъхове и други вредители в немските ферми в продължение на много векове. Също така били обичани домашни любимци в семейството, като тази им роля продължава и до днес. За разлика от повечето други териери, Мини шнауцерът не е познат като бойно куче, но със сигурност ще се застъпи за себе си, ако е необходимо. Това е най-популярната от трите породи шнауцер (другите са Стандартен или Среден и Голям или Гигантски). Не сменят козина и се смятат за хипоалергични, което ги прави добър избор за хора с алергии или астма. Актьорите Мери Тейлър Мур, Бил Козби и Брус Лий са притежавали Мини шнауцери. Приет е от Американския киноложки клуб като отделна порода през 1933 година като член на групата на териерите.

Мини шнауцерът е висок от 30 до 36 см. при холката. Няма стандарт за теглото при тази порода, но едно женско куче в зряла възраст с височина 33 см. тежи около 6-6.5 кг. Твърдата им, двойна козина, обилни мустаци и козина по краката изискват чест грууминг и трябва да се подстригват няколко пъти през годината. Мини шнауцерът има най-гъстите вежди, най-мъхестите мустаци и най-косматата брада от всичките си роднини. Много собственици предпочитат да ги държат с къса козина, за по-лесна поддръжка. Допустимите цветове включват сол и пипер (сиво), черно и сребърно и чисто черно. Ушите на Шнауцера могат да бъдат купирани или оставени естествено според американските стандарти, а опашката обикновено е подрязана.

Характер

Мини шнауцерът е събрал много характер в малките си размери. Подобно на други породи териери смятат, че те командват и поемат толкова внимание, колкото максимално могат. Те са здрави малки топки жилавост, които не обичат нищо повече от това да бягат и играят навън с хората, които обичат. Обичат да правят пакости. Изключително умни са и ще използват интелекта си, за да правят неща като да отварят шкафове или килери, за да се добират до храна, играчки, или любимите ви обувки. Разбират се добре с други домашни любимци – може да подгонят котката ви, което естествено ще е за собствено забавление, но не са опасност за други домашни любимци. Мини шнауцерите са страхотен домашен любимец за семейства с активен начин на живот, и са добър избор за хора, които ще си взимат куче за първи път.

Изисквания за активност

Мини шнауцерите са подходящи кучета за живеене в града или селата. Имат нужда от всекидневни разходки и време за тичане всяка седмица, но ще бъдат също толкова щастливи да живеят в апартамент както и ако живеят в къща с двор. Дворът винаги трябва да бъде ограден, защото тези териери ще „излетят“ веднага, ако зърнат котка, заек , птица или катерица.

Обучение

Шнауцерите лесно се обучават, тъй като са интелигентни и искат да използват умовете си. Те са много независими и упорити обаче, така че това може да бъде предизвикателство и никога не трябва да бъде извършвано от лековерен човек в къщата. Не обичат да им се казва какво да правят и искат да заповядват по всяко време. Обучението следва да се провежда по спокоен и настоятелен начин, а уроците трябва да започнат още докато са малки. Могат да се мотивират с храна и положително насърчаване, а сесиите трябва да са кратки и с разнообразни дейности, тъй като повторенията могат да ги отегчат.

След като е установено лидерство и основно подчинение, Мини шнауцерът ви трябва да премине към разширено обучение, което може да включва аджилити или проследяване.

Поведенчески черти

Мини шнауцерите са териери и имат всички утвърдени черти на териерите: прекомерно лаене, копаене, преследват всичко което им хване окото, застават срещу големи кучета, подозрителни са към непознати и си вярват, че са по-големи отколкото всъщност са. Ключът към отглеждането на послушен и възпитан шнауцер е в създаването на граници, дългото им социализиране, и поддържането на подходящ режим на упражнения.

Лаенето е черта, която не може да бъде превъзпитана в Мини шнауцера. Те са бдителни кучета пазачи, които ще алармират преждевременно и често, че нещо приближава. Научете шнауцера да се подчинява на команди, за да спре да лае, така ще запазите тъпанчетата си, тъй като лаенето му може да бъде доста пронизително.

Тези кучета не са подходящи за домове с малки деца. Шнауцерите се радват на компанията на по-големи деца, но малките деца могат да им дойдат в повече. Малките деца не разбират, че кучетата имат граници и могат да бъдат леко щракнати със зъби, а дори и ухапани.

Външен вид

Мини шнауцерите са дребни, но яки и широкоплещести кучета. Имат отличителната брада на шнауцера и твърда козина. Гъстите им вежди и острото изражение на малките им хлътнали очи ги правят да изглеждат нацупени понякога. Ушите, високо поставени върху черепа, могат да са или да не са купирани. Когато не са купирани, ушите са малки и с V-образна форма. Главата е с правоъгълна форма, муцуната е силна и тъпа, и е с отличителната за шнауцера брада. Държат опашката високо, която обикновено е подрязана, и я носят изправена.

Размер и тегло

Мини шнауцерът е висок от 30 до 36 см.и е съразмерно квадратен. Обикновено тежи между 5 и 9 килограма.

Козина и разцветки

Тази порода е с двойна козина, която се състои от гъст, мек подкосъм и твърд горен пласт. Подходяща е за хора, които страдат от алергии и астма, или за хора, които не одобряват кучешка козина из къщи. Козината е чисто черна, сол и пипер, черна и сребриста, или бяла. Чисто белите Мини шнауцери не могат да бъдат показвани по изложбите на Американския киноложки клуб, но това не оказва влияние върху здравето и темперамента им.

Нужда от грууминг

За да изглеждат красиви, Мини шнауцерите имат нужда да бъдат подстригвани на всеки 5 до 8 седмици. Много собственици предпочитат да използват услугите на професионални фризьори, тъй като правилното подстригване на шнауцер може да се окаже сложно. Изложбените кучета трябва да бъдат подстригвани на ръка, който процес отнема време и е ненужно за кучета, които няма да бъдат показвани. Важно е да четкате шнауцера от два до три дни седмично за да предотвратите сплъстяване. Причината, поради която тази порода не сменя козина е, защото подкосъмът се заплита в горния пласт козина, затова мъртвата козина трябва да се изчетка, за да се премахне. Измивайте брадата на кучето след хранене, за да отстраните храната, да избегнете заплитане, да го поддържате в добър вид и да мирише на чисто.

Проверявайте ушите на Мини шнауцера редовно за следи от натрупване на ушна кал, възпаление или инфекция. Почиствайте ги с памучен тампон и препарат за почистване; никога не използвайте клечка за уши в ушния канал на кучето. Зъбите трябва да се четкат веднъж седмично за да се предотврати натрупване на зъбен камък, да се поддържат венците здрави и да нямат лош дъх. Подрязвайте ноктите, ако кучето не си ги изпилява по естествен начин навън.

История

Мини шнауцера произхожда от малко по-големия Стандартен/ Среден шнауцер и се смята, че включва и Афенпинчер и Пудел в произхода си. Някои автори смятат, че Миниатюрните пинчери, Грубокосместите фокс териери и Цвергшпицовете също може да са допринесли за кръстоската. Докато картините навеждат на мисълта, че Мини шнауцерите водят началото си от 1400-те години, те не са признати като отделна порода до късните години на 1800-те. На Георг Риел и Хайнрих Шот, и двамата – любители на шнауцерите и афенпинчерите, се приписва миниатюризирането на шнауцера чрез кръстосване и лайн-брийдинг на най-дребните кученца от котилата на шнауцери. През 1888 година е вписан първия Мини шнауцер в Немската родословна книга. Породата за първи път се появява на кучешка изложба през 1899 година. Мини шнауцерите са били развъждани в Северна Америка от приблизително 1924 година и ставали все по-известни. Американският клуб на грубокосместият пинчер бил сформиран през 1925 година, обхващайки и Миниатюрния и Стандартния шнауцери. Породата е преместена в групата на териерите и преименувана на „Шнауцер“ през 1926 година. През 1927 година, породата е разделена на две разновидности: Миниатюрен шнауцер и Стандартен шнауцер. През 1933 година, Американският клуб на шнауцерите е разделен на Американски клуб на Стандартния шнауцер и Американски клуб на Миниатюрния шнауцер, като двете породи се конкурират в АКК в групата на териерите. Стандартният шнауцер е преместен в групата: Работещи през 1945 година.

Мини шнауцерът е израснал като фермерско куче, с особена наклонност като мишеловец. Чувства се еднакво добре и в селски и в градски условия, а малкият му ръст го прави изключително подходящ за живеене в апартамент и градска среда. Днес Мини шнауцерът главно е харизматичен другар: весел по природа и напълно отдаден на стопаните си. Породата е отлична и като куче пазач, с остър слух и пронизително лаене. Те са високоинтелигентни, покорни и се поддават на обучение.

 

Мини шнауцерът е дълголетна порода, със средна продължителност на живота от 14 до 15 години. Здравните проблеми при породата могат да включват алергии, невронна Canine Ceroid Lipofuscinosis, болест на Кушинг (хиперадренокортицизъм), диабет, епилепсия, вроден идиопатичен megaesophagus, хеморагичен гастроентерит, миотония, панкреатит, patent ductus arteriosus, белодробна стеноза, endocardiosis, portosystemic shunts, сух кератоконюнктивит („сухо око“), луксация на лещата на окото, катаракта, прогресивна атрофия на ретината, бъбречна дисплазия, дисплазия на ретината, хиперлипидемия, меланом, кожен кучешки хистиоцитом, синдром на ергенската пъпка при шнауцера, припадъци, уролитиаза и крипторхидизъм.

AddThis Social Bookmark Button

Белгийска овчарка Малиноа

Породна група: овчарска;

Височина: от 56 см до 66 см. при холката;

Тегло: от 18 кг. до 36 кг.

Продължителност на живота: от 12 до 14 години.

Интелигентни и лесни за обучение, Белгийските Малиноа излъчват увереност и са изключителни дворни кучета и кучета пазачи. Активни и енергични, те са страхотни в търсенето и спасяването, в аджилити и почти всичко останало, на което можете да ги научите.

                          

Преглед на породата

Въпреки че със светло-бежовата си козина и черна маска често се смята погрешно за малка Немска овчарка, Белгийската овчарка Малиноа е отделна порода. Родната й страна, Белгия, е родина на четири овчарски породи, които се различават по цвят и тип козина. Кръстена на града Малин, откъдето произхожда, Малиноа е късокосместият вариант. Това е средно по размер куче с покровителствен характер и наред с други неща е доказан експерт в полицейската работа.

                         

Белгийската овчарка Малиноа има високи нива на енергия и се нуждае от много повече активност, отколкото разходка около блока. Изберете тази порода, само ако сте много енергичен човек, който обича активни дневни тренировки като бягане, колоездене или пешеходен туризъм. Тя е подходяща за почти всички видове кучешки спортове или дейности, на които можете да я научите, включително аджилити, флайбол, охрана на добитък, подчинение, събиране, търсене и спасяване, както и проследяване.

Започнете рано социализацията и обучението, за да използвате максимално интелекта на Белгийската Малиноа, способността й за бързо учене и инстинкт. Чувствителна е към суровото наказание. Бъдете твърди, справедливи и използвайте храна за награда.

Темперамента й варира от сдържан до дружелюбен, но никога не бива да изпитва страх или да бъде агресивна. Отлично куче пазач е и има размерите и възможността да защитава, когато е необходимо.

Идеалната Малиноа има родители с добър характер и е социализирана от ранна възраст, за да възприема по-лесно от хората. Тези елементи – съчетани с обучението на кучето да бъде добър другар – го превръщат в отличително куче, което може да взима подходящи решения, когато стане въпрос за защитаване.

                                

Когато Малиноа е отгледана с деца, може добре да се разбира към тях. Не забравяйте, че това е овчарско куче и може да има склонността да гони или да захапе децата. Това никога не трябва да се позволява! Най-подходяща е за дом с по-големи деца, които разбират как да се отнасят с нея с внимание.

Малиноа може да се разбира, но може и да не се разбира с котки. Има силен инстинкт към плячка и често ще се случва да гони котки или други дребни космати животни. Т.е. някои кучета се разбират добре с външни котки, ако са били отгледани заедно.

Може да бъде агресивна към кучета или други животни, които не познава. Ако домът ви има двор, той трябва да бъде здраво ограден, за да попречите на кучето напускането на къщата, както и влизането на непознати кучета и други животни. Това не означава монтиране на подземна електронна ограда! Ако кучето реши да избяга от двора, електрическият удар няма да го спре, нито ще защити от влизането на други кучета в собствеността.

Четкайте козината на Белгийската овчарка Малиноа веднъж седмично, за да премахнете мъртвата козина. Когато сменя обилно козина ще се нуждае от по-често четкане през този период, за да се контролира количеството паднала козина да не хвърчи навсякъде. Подрязвайте ноктите когато е необходимо, и поддържайте чисти и сухи ушите, за да предотвратите инфекции. Денталната хигиена също е много важна.

Това куче може да се гледа вътре в къщи или навън на двора. Малиноа трябва да има достъп до стабилно ограден двор, където да бяга, но когато семейството му е в къщи, трябва да бъде с тях. Най-подходяща е за човек с опит с кучета.

                         

Други бързи факти:

Ø  Малиноа е едно от четирите белгийски овчарски кучета, които се смятат за разновидност на една и съща порода в родината си.

Ø  Светло-бежовата до махагонов цвят козина на Малиноа в краищата е с черен цвят, има черна маска и уши.

Ø  Заради овчарското си наследство, Малиноа има склонността да се движи в големи кръгове.

Знаете ли, че?

Неоспоримите умения за проследяване на тази порода са известна алтернатива за полиция, военни, за работа при търсене и спасяване. Ето защо, много от тези кучета били мобилизирани в Първата световна война.

                                         

История на породата

Белгийската Малиноа води началото си от 1800-те години, в район около град Малин, Белгия, от където получава и името си. Една от първите късокосмести Белгийски овчарки била родена през 1891 година и по-късно била регистрирана в дружеството Royale Saint-Hubert. От тогава, това късокосместо, светло-бежово куче с черна маска и изправени уши, селективно е било отглеждано заради работния му характер и е може би най-известното от всички Белгийски овчарски кучета в родната си страна. Първите две Малиноа – наречени Белгийско Блеки и Белгийско Муше – били регистрирани в АКК през 1911 година като членове на Сборната група, въпреки че породата е имала собствена регистрация в Stud Book на АКК. По това време, просто не е имало достатъчно Малиноа за да се осигури конкуренция за структурните първенства в страната. През 1965 година, щом броят им се покачил, Белгийската Малиноа била преместена в Група: Работни на АКК. Когато Група: Овчарски била сформирана през 1973 година, Белгийската овчарка Малиноа била преквалифицирана като член на тази група, където остава и до днес.

                                              

Много хубави представители на породата били внесени в САЩ от Белгия между 1911 година и началото на Втората световна война. Породата не просперирала особено в тази страна след войната, но възвърнала част от популярността си през 1960-те години и продължила да се развива бавно, но сигурно и до ден днешен. Белгийската Малиноа има едно от най-ниските годишни нива на регистрация от всички признати породи в АКК. Американският клуб на Белгийската Малиноа е основан през 1978 година и се превръща в клуб основател за породата, признат от АКК през 1993 година. Тъй като Малиноа първоначално е отглеждана като куче за пасене на овце, интелигентността, дисциплинираността и упоритостта са довели тези кучета да служат по-често като полицейски и военни кучета, кучета за търсене и спасяване, обслужващи кучета и кучета пазачи. Също така са активни кучета и конкурентоспособни по отношение на структура, подчинение, събиране на стадо, пренасяне с шейна, schutzhund (вид спорт с кучета), аджилити, терапия и проследяване.

                                                       

Темперамент и личност

Малиноа е сериозно работещо куче, но това не означава, че не е жизнено и забавно куче. В комбинация с активно семейство, което ще се възползва максимално от интелигентността и атлетизма му, то е щастлив и любящ другар, известен с чувството си за хумор. Ще играе с децата, като едновременно с това ще ги защитава, но като овчарска порода с инстинкт за плячка, може инстинктивно да гони тези, които бягат. Не позволявайте това! Научете го на командите „Ела“, „Седни долу“, или „Пусни“, които можете да използвате, за да спрете определено поведение. Винаги наблюдавайте игрите, когато децата са наоколо. Може добре да се разбира с котки и други кучета, ако е отраснало с тях, но има склонността да се разпорежда. Някои Малиноа не са безопасни за котките, заради силния си инстинкт за плячка.

                                         

Малиноа е чудесен другар за бегачи, велосипедисти. Вероятно ще изгубите сили преди него. Макар да може лесно да пребяга 8 или повече километра, се уверете, че кучето ви е прегледано от ветеринарен лекар, преди да премине на каквато и да е тренировъчна програма. Ако няма физически или медицински заболявания, които биха могли да ограничат тренировките, можете да го вземате с вас на изморителни екскурзии или да бяга успоредно на велосипеда ви. Ограденият двор също е важен за него за трениране в безопасно затворено пространство. Ще се наслаждава на игрите „Отиди и донеси“ и ще гони топка или летящ диск толкова дълго, колкото можете да го хвърляте. Аджилити, флайбол, подчинение, обединяване и проследяване са само няколко от кучешките спортове, в които има отлични постижения. Малиноа обича да играе и често се описва, че има силен инстинкт за лов.

Ако работите извън дома, определяйте дневни упражнения, които хем да го уморяват, но и да го карат да очаква още с нетърпение. Ако се отегчи, може да нанесе много щети.

                         

За Малиноа е важно да бъде част от семейството и обича да привлича вниманието му. Предпазлива е спрямо непознати, което я прави отлично куче-пазач, но има нужда от много социализиране, за да се уверите че няма да стане прекалено подозрителна. Колкото повече хора срещне, толкова по-добра ще стане преценката й. Добре социализираната Малиноа става уверено куче. Когато срещне хора извън семейството, характерът й може да варира от дружелюбен до сдържан, но никога не бива да е плаха или агресивна. Кажете „Не, благодаря!“ ако родителите на кученцето не са отзивчиви или ако кученцето изглежда или страхливо или агресивно.

Възпитавайте това чувствително и високо интелигентно куче с леко докосване. То учи бързо и отговаря на настроението и тона на гласа ви; суровостта или грубото отношение водят до обратния ефект.

                                                 

Започнете да обучавате кученцето си от деня в който го донесете в къщи. Дори и на осем седмична възраст, той е в състояние да попие всичко, на което можете да го научите. Не чакайте да стане на 6 месечна възраст за да започнете обучението, или ще си имате работа с по-твърдоглаво куче. Ако е възможно, го дайте в детска градина за малки кученца по времето когато е между 10 и 12 седмична възраст и социализирайте, социализирайте, социализирайте. Все пак, имайте предвид, че много обучителни центрове изискват някои ваксини да са налице (като кучешка кашлица), а много ветеринарни лекари препоръчват ограничен достъп до други кучета и обществени места докато не бъдат поставени всички кучешки ваксини (включително бяс, чума и парвовирус). Вместо редовното обучение, можете да започнете да обучавате малкото кученце в къщи и да го социализирате сред семейството и приятелите, докато завършат ваксинациите.

                                      

Говорете с развъдчика, опишете му точно какво търсите у едно куче, и помолете за помощ при избирането на кученце. Развъдчиците виждат кученцата всеки ден и могат да ви дадат необичайно точни препоръки след като узнаят начина ви на живот и характера ви.

Какво трябва да знаете относно здравето на Белгийската овчарка Малиноа

Средната продължителност на живота на Белгийската овчарка Малиноа е от 12 до 14 години. Това е малко по-високо от средната продължителност на живота на повечето породисти кучета (от 10 до 13 години). Както много други едри кучета, е предразположена към развитието на следните здравословни смущения:

Ø  Дисплазия на тазобедрената става;

Ø  Прогресивна атрофия на ретината;

Ø  Лакетна дисплазия;

Ø  Епилепсия.

Основи на грууминга на Белгийската овчарка Малиноа

Белгийките са лесни за поддържане, тъй като късата им козина не изисква подстригване. Сменят козина целогодишно, така че четкането веднъж седмично е задължително. Обилно ще сменят козина при смяната на сезоните, така че през пролетта и есента е задължително четкането всеки ден. Къпят се само когато е необходимо, когато станат много мръсни или когато започнат да излъчват кучешка миризма. Активните Белгийки изтъркват по естествен начин ноктите на краката си, което прави ненужно подрязването им, но ако кучето ходи по твърди подови настилки, те стават дълги. Почиствайте зъбите редовно, почистването на ушите ще предпази от развитието на вредни бактерии и по този начин ще поддържате кучето си здраво.

 

 

 

 

AddThis Social Bookmark Button

Видове Немски шпиц

 

·           Голям шпиц (Grossspitz);

·           Среден шпиц (Mittelspitz)

;

·           Малък/Мини шпиц (Kleinspitz)

;

·           Волфшпиц (Wolf Sritz) – в някои страни се смята за отделна порода;

·           Померан (Zwergspitz)

.

Големият, Средният (стандартен) и Малък шпиц в някои държави се разглеждат като различни разновидности на една и съща порода. Волфшпица и Померана се разглеждат като отделни породи. Често Мини шпица се бърка с Померана.

 

Немските шпицове са най-старата порода кучета в Централна Европа. Потомци са на древните шпицове, намерени през каменния век. В крайна сметка е донесен в Америка, където името му е променено на Американско ескимоско куче, поради широко разпространените анти-германски чувства по време на Първата световна война. Днес Американското ескимоско куче е известно като отделна порода, но е тясно свързано с Немския шпиц.

AddThis Social Bookmark Button

 

Зоомагазини "Зоомаркет Надя" - град Варна,

кв.Левски базар Левски маг.18 и кв. Възраждане 1 до бл.18

продават мини Шпицове родени на 14.10.13г.

 

Женски - цвят крем и черно с беличко.

Уникални!!! 

Гаранция за качество.

Елате и се убедете сами на място.

За всички кучета се грижим подобаващо.

При покупка на куче или котка от нашия магазин получавате 5% постоянна отстъпка за всеки закупен аксесоар и храна.

Получавате талон за 5 лв. отстъпка при поставяне на следваща ваксина и талон за 5 лв. остъпка при поставяне на чип.

Доставка до вашия дом във всяка точка на страната.

Доставяме всякакви породи кучета по поръчка.

Цена: 290 лв.

Работно време:

Понеделник - Събота: 09:00-19:00 часа

Неделя: 09:00-17:00 часа

Разгледайте и другите ни предложения.

Facebook: Зоомаркет Надя

www.zoomagazinivarna.com

AddThis Social Bookmark Button

Мини шпиц

 

Описание

Мини шпицът се среща в голямо разнообразие от цветове на козината, включително черно, кафяво, оранжево, вълчо сиво и бяло. Компактните, триъгълни уши са разположени близко едно до друго и са поставени високо. Козината по главата е къса в сравнение с тази по останалата част на тялото, но въпреки това е гъста. Стъпалата са много малки с козина между пръстите на краката. Очите изглеждат пропорционално големи. Опашката се издига нагоре и се извива над гърба, като лежи плътно върху гърба.

Темперамент

Щастливи, будни, бдителни и жизнерадостни, немските шпицове са добри кучета пазачи. Те пъргаво подскачат и обичат да стоят изправени на задните си крака. Радват се много на човешкото внимание и обичат да се харесват. От рано научете това куче, че може да излае няколко пъти когато звънне звънеца или когато има гости, но след това трябва да пази тишина. Бъдете много последователни в това. Те са будни, любопитни и много нахални. Трябва да ги научите, че стопанинът е господарят, в противен случай няма да слушат. Тази порода може да стане прекалено взискателна, ако стопанинът го позволи. Ако не покажете на това куче, че хората са водачи на глутницата за него, той няма да е доверчив към деца. Могат да станат раздразнителни към тях и да ги хапят. Въпреки това могат и добре да се разбират с деца при условие че детето е научено как да демонстрира лидерски умения. Добър другар е и за по-възрастен човек. Без строг, уверен, последователен лидер ще станат борбени, своенравни, смели, темпераментни и няма да е лесно да се възпитат на послушание. Когато са възпитани правилно са добри компаньони. Заедно с това да сте лидер, ги социализирайте добре, за да избегнете това да станат резервирани и да лаят по непознати хора, други кучета и животни. В противен случай може да станат агресивни. Много са красиви и елегантни. Най-добрият начин да засилите статуса си на лидер е като ги извеждате всеки ден на разходка. Това не само помага на кучето да ви види като лидер, но по този начин то освобождава психическа и физическа енергия, което го прави стабилно, уравновесено и уверено, че знае своето място на света.

Височина, тегло

Височина: 23-28 см.

Тегло: 4-5 кг.

Условия на живот

Немският шпиц е подходящ за апартамент. Сравнително активен е навън, затова и малкият двор е подходящ за него.

Тренировка

Тази порода има нужда да се извежда всеки ден на разходки или да побяга навън.

Продължителност на живота

Около 14-15 години.

Грууминг

Има нужда от редовно четкане, за да се предотврати сплъстяване. Някои шпицове не обичат да ги сресват, затова трябва да ги научите от малки да стоят по време на грууминга.

Произход

 

Немският шпиц произхожда от дългокосместите Скандинавски овчарски кучета, като Самоед и Лапландско куче. Говори се, че са пристигнали в Европа с викингите грабители. Немската литература се позовава на шпица по-рано от 1450 година. Големият шпиц и мини шпица винаги са били използвани за кучета другари, докато по-често срещаният стандартен немски шпиц някога е бил използван като находчив селскостопански работник. Мини шпицът е внесен в Англия от Померания, Германия, преди 100 години и приема псевдонима Померан. Това бе един от любимците на Кралица Виктория. Оттогава померанът се развива отделно със собствен стандарт. Мини шпицът и померанът са много сходни, но са отделни породи.

AddThis Social Bookmark Button

Бълхите при кучетата

 

Бълхите са малки, плоски, безкрили, кръвопиещи насекоми, неприятни както за хората, така и за животните. Те могат да пренасят и предават сериозни болести и са главна причина за кожните проблеми при домашните кучета. Въпреки че не могат да летят, бълхите имат мощни задни крака и скачат на изключително големи разстояния. Има много видове бълхи, като всички се възпроизвеждат бързо и по много. Различните видове се насочват към различни гостоприемници. Въпреки това, ако са доста гладни, бълхите ще се насладят на почти всяко животно. Въпреки името си, обикновената котешка бълха е най-често срещаната бълха, която тревожи домашните кучета. Напада кучета, живеещи в области с топъл, влажен климат, където не може да се спазва добра профилактика срещу тях. Кучетата могат да се заразят с бълхи и при контакт с други животни, които вече имат. За щастие има много неща, които собствениците на кучета могат да направят, за да ги предпазят.

1. Причини и предпазни мерки.

Причини за опаразитяване с бълхи

Бълхите нападат кучета, които живеят в области, благоприятни за жизнения им цикъл и когато не са предприети подходящи превантивни мерки срещу тях. Виреят в области с топъл и влажен климат. Средна температура в диапазона 21°C - 29°C във влажна среда е най-благоприятна за тези паразити. От гледната точка на една бълха, колкото по-горещо и по-влажно, толкова по-добре. Следователно кучета, живеещи в горещи, влажни зони са склонни да развият по-тежки усложнения при нашествие от бълхи, от кучета, живеещи в области със студен, сух климат. Бълхи могат да хванат и при контакт с други животни, които вече имат.

Бълхите прекарват само малка част от живота си върху кожата на кучето – гостоприемник. Възрастните бълхи се чифтосват след като се нахранят с много кръв. Женските снасят яйцата си в рамките на 1 до 2 дни; могат да снесат повече от 2000 яйца по време на краткия си 4-месечен живот. Яйцата им падат от гостоприемника скоро след като са снесени и се излюпват там, където са паднали. Яйцата се излюпват в ларви за около 10 дни. Ларвите на бълхите могат да оцелеят дълго време в околната среда – до 200 дни. Бълхите обичат дълбоки купчини и мъхнати килими, процепи по пода, мебели и легла. Рано или късно изплитат пашкул и навлизат в какавиден етап, който може да продължи навсякъде от дни до месеци. Това се счита за фаза на покой, по време на която какавидата не се храни. След като температурите и влажността се повишат, какавидата се излюпва от пашкула и излиза като незряла възрастна. Разполагат с една до две седмици, за да намерят гостоприемник, в противен случай умират. Възрастните бълхи могат да живеят до 4 месеца върху кучето, но не могат да оцелеят много дълго време в околната среда. Само около 1% от общия брой на популацията от бълхи в определено време и на определено място се състои от възрастни. Повечето бълхи са свободни в околната среда под формата на яйца, ларви и какавиди.

Предпазване от опаразитяване с бълхи

За щастие има много неща, които собствениците на кучета могат да направят, за да се справят с бълхите. Някои от най-ефикасните начини са като поддържате чиста средата, където живее кучето ви, и да използвате профилактични средства, препоръчани от ветеринарния ви лекар. Редовното сресване предоставя на стопанина подходяща възможност да преглежда кожата и козината на кучето за бълхи и други външни паразити. Ако намерите отворени рани или подозрителни частици, приличащи на сол, пипер, независимо дали сте видели или не възрастна бълха, посетете ветеринарен лекар. Приличащите на сол частици са яйца на бълхи, а тези на пипер – изпражнения на бълхи.

Специални указания

Бълхите от кучетата могат и хапят хора, което означава, че опаразитяването с бълхи може да има зоонотичен потенциал. Имат уникална способност да скачат на големи разстояния и височини. Скачат при първа възможност върху животното – гостоприемник и започват да се хранят. Една зряла бълха обикновено се храни най-малко 8 часа на ден, поглъщайки около 15 микролитра кръв през това време. Бълхите трябва да се нахранят с кръв, преди да могат да се размножават.

2. Признаци.

Как влияят бълхите на кучетата

Бълхите са повече от просто досадни насекоми. Те са основната причина за сърбеж (пруритус), чесане и кожни раздразнения при домашните кучета. Бълхите предизвикват известна степен на раздразнение дори само при лазене по кожата на кучето. Неминуемо, щом веднъж са попаднали върху гостоприемника, веднага започват да се хранят. Преживяват като ухапват кожата на гостоприемника и се хранят с кръвта му. Някои кучета проявяват сравнително лека реакция към ухапването от бълха. Други обаче – особено малки кученца и дребни породи кучета – стават силно анемични и се разболяват тежко от загуба на кръв, причинена от опаразитяването.

Симптоми за опаразитяване с бълхи.

Един от най-честите проблеми, причинен от бълхи, е свръхчувствителната реакция. С няколко думи, това е тежка алергична реакция към определени вещества, намиращи се в слюнката на бълхата. Кучета, които са свръхчувствителни към слюнката на бълхи, може да имат ужасни реакции само от няколко ухапвания. Получават силен сърбеж. Най-често засегнатите области са задните части, бедрата, основата на опашката, корема, хълбоците и горната част на предните крайници (особено под вдлъбнатината на предните крайници). Собствениците на кучета, които имат бълхи, могат да забележат един или повече от следните признаци в тези или други области:

·      чесане;

·      близане;

·      дъвчене;

·      хапане;

·      търкане;

·      кожни наранявания (възпаления) – често зачервени, възпалени, мокри и/или кървящи;

·      гной, сълзяща от рани по кожата (пиодермия) – причинена от вторична бактериална инфекция;

·      откъслечни области със загуба на козина (алопеция);

·      части от тения по или около ануса на кучето и в изпражненията;

·      ларви на тения по или около ануса на кучето и в изпражненията (прилича на ориз).

Самонаранявания от страна на кучето във взаимодействие с ухапвания от бълхи поставя етап на потенциално унищожителна вторична бактериална инфекция, която може да бъде фатална. Много кучета, които не са алергични към ухапване, пак развиват тежък дерматит в резултат на автоматичното кожно възпаление, причинено от тези хапещи насекоми.

Освен че увреждат кожата, бълхите носят и предават много сериозни болести. Те са междинни гостоприемници на тенията Dipylidium caninum. Кучета, които поглъщат зрели бълхи докато се ближат или дъвчат, са изложени на висок риск от заразяване с тази тения. Деца също могат да развият инфекции от тенията, ако поемат през устата си бълхи.

Бълхите играят ролята на носители на други заразни микроорганизми, включително и на такива, които причиняват чума (бактерията Yersinia pestis), туларемия (бактерията Francisella tularenis), коремен тиф (бактерията Rickettsia) и миксоматоза (Leporipoxvirus, който води до тежко разпространяващо се заболяване при зайците).

Кучета с повишен риск

Кучета, живеещи в области с влажен климат в близки помещения с други кучета, са изложени на по-висок риск от заразяване с бълхи. Бълхите виреят в такива среди и поради забележителните им способности да скачат, често прескачат от едно животно на друго.

3. Лечение и прогноза.

Възможности за лечение

Въпреки че превенцията е най-доброто средство срещу бълхи, бързото лечение на такова състояние е следващото най-добро нещо. Има много начини за контрол на популацията от бълхи. Засегнатото куче и всички други животни в домакинството трябва да се лекуват. Може да се използва гребен за бълхи за премахването им, особено от късокосмести кучета и котки. Бълхите трябва да се убият незабавно; това може да се постигне като ги поставите в плътно затварящ се контейнер с малко течен препарат или спирт. Течности, които се накапват на едно място върху кожата, пяни, шампоани, разтвори, пудри, прахове, спрейове и нашийници са варианти за лечение на кучета, заразени с бълхи. Някои от тези продукти убиват само възрастните бълхи, докато други убиват техните ларви и/или предотвратяват яйцата им да се развият напълно и излюпят. Някои продукти контролират други паразити като въшки, акари, кърлежи, кръгли червеи, анкилостоми, трихуриди и/или дирофиларии. За облекчаване на сърбежа и другите неприятни симптоми от заразяването могат да бъдат предписани стероиди и антихистамини.

Един от най-важните аспекти при борбата с бълхите е да се отстрани източника на заразяване, тъй като те не са само върху едно куче, а живеят и се развиват в къщата и в двора. Добър начин да започнете е чрез цялостно механично почистване на всички подови повърхности. На пазара има голямо разнообразие от препарати, които унищожават вредни насекоми. Дворът също трябва да бъде обработен, включително оградените места за животните, кошарите, кучешките колиби и предпочитаните от кучетата места за подрямване.

Стопаните трябва да се консултират с ветеринарния си лекар преди да използват продукти за борба с бълхи, тъй като те се различават значително по отношение на безопасността, начина на действие и ефективността. Например, някои продукти не бива да се прилагат на малки кученца под определена възраст, на бременни кучки или на определени породи, в зависимост от конкретните им формулировки. Някои продукти срещу бълхи са токсични, ако се поемат в големи количества, което може да се случи, ако кучето ближе или дъвче кожата си след като е приложен продукта. Други препарати не се препоръчват за употреба в домове с малки деца.

Прогноза

Перспективата за повечето кучета с бълхи е от добра към много добра, ако е създаден и се поддържа ефективен контрол срещу бълхите. Това изисква старание, търпение и упоритост от страна на собствениците.

AddThis Social Bookmark Button

Френски булдог

         

Френският булдог (French Bulldog) е известен още като Boule-Dogue Francais, Bouledogue Francais, Frogdog, Bat Ears и по-нежното Френчи. По-рано в историята им, Европейските развъдчици предпочитали  кучетата да са с клепнали или „розови“ уши. Въпреки това, запазването на ушите тип „прилеп“, което е отличителна черта на съвременния Френски булдог, се дължи на упоритостта на селективните американски и  други развъдчици. Френският булдог е признат от Американския Киноложки Клуб през 1898 година.

Стандартният Френски булдог е приблизително 30 см. висок и тежи от 10 до 13 кг. Късата им, гладка и блестяща козина е лесна за поддръжка и са приети много различни цветове на козината от Американския Киноложки клуб. Изправените уши на  Френския булдог редовно трябва да бъдат почиствани.

Индивидуалност: Френските булдози са едни от най-добрите кучета другари в света. Те са дребни, лесно се справят и в повечето случаи се отнасят добре с нови хора и други животни. Френчитата имат репутация на пакостливи и невъзпитани, крадейки внимание когато и където е възможно. Това малко куче обожава хора и проси постоянно внимание и компания. Нямат нужда от много разходки, но обичат да гонят топки и да играят (вътре и навън) през деня, а вечер са повече от доволни да се свият и да си почиват на дивана. Тази порода е отличен другар за по-възрастни хора, но може да се приспособи и към семейства с различна големина и възрасти. Френските булдози имат много миловидно изражение.

Изисквания към активност: Френският булдог се нуждае от няколко 15-минутни разходки на ден, за да поддържат фигурата си, и известно време за игра с топка, за да се забавлява. Размерът и изискванията към активността им ги правят подходящи за отглеждане в апартамент кучета, но те ще са далеч по-щастливи в голям дом или в двор с много обширни открити пространства. Френчитата не ги интересува толкова размера на дома им, колкото се интересуват от размера на сърцата на стопаните си.

Френските булдози не бива да се тренират твърде дълго през летните месеци, тъй като са податливи на топлинен удар. Хората, които имат плувен басейн, трябва да са внимателни – тази порода не може да плува и падането в басейна може да бъде животозастрашаващо за нея.

Обучение: Френският булдог може да бъде предизвикателство при обучението. Те са неподатливи и бързо губят интерес при повтарящи се дейности. Обучението трябва да бъде провеждано на кратки сесии, като рутината трябва да бъде разбъркана, за да се поддържа интереса му. Най-добрият начин да получите резултати от него е като го обсипвате с обич и лакомства, докато го обучавате. Дисциплина, наказание и викове ще го принудят да спре да слуша всички.

Обучението вкъщи на Френски булдог е дълъг, продължителен процес. Може да отнеме 6 месеца докато напълно го обучите, като много развъдчици препоръчват държането в клетка през този период от време.

Отличителни черти в поведението: Френските булдози обичат много хората и не обичат да бъдат оставяни сами за дълъг период от време. Хора, които работят по много часове на ден, не трябва да се ангажират с Френски булдог, тъй като той лесно може да развие страх от раздялата. Това обикновено означава неконтролируемо лаене докато е сам.

Френчитата сумтят, хъркат и грухтят 24 часа на ден, 7 дни в седмицата. Те са податливи към събиране на газове, което може да притесни някои хора, но повечето собственици на Френски булдог свикват бързо с шумовете и ги приемат за привлекателна част от индивидуалността му.

Външност: Малки и жизнени кучета с големи уши тип „прилеп“ и с нос като на мопс. Главата е плоска, а челото – заоблено. Меката им козина се среща в следните цветове: светлобежово, кафяво с по-тъмни петна, бяло, черно или комбинация от тези цветове. Имат мека, увиснала кожа. Имат кръгли, големи очи, а опашката може да бъде права или навита. Имат квадратно тяло, а височината при холката е почти същата дължина както от холката до опашката. Въпреки че са квадратни, имат и крушовидна форма. – по-широки в раменете отколкото в задната част.

Размер и тегло:

Очаквайте продължение...

Обява за френски булдог

cпoдeлянe в coциaлни мpeжи

AddThis Social Bookmark Button

Кане Корсо Италиански Мастиф

 

Описание: Едро куче. Кане Корсо Италиански Мастиф е със силно телосложение и изглежда елегантно. Притежавайки силни и продълговати мускули, Кане Корсо изглежда по-атлетично от повечето мастифи – прилича по-скоро на оригиналния Древен Английски булдог отколкото на Неаполитански мастиф. Всъщност, общото впечатление което трябва да добиете от Кане Корсо е мощно куче, балансиращо с атлетизъм. Тялото на това куче е по-дълго от височината му до холката и муцуната му е широка и дълбока. Дължината на муцуната трябва да е равна на ширината и трябва да бъде повече от 50% от дължината на муцуната. Това придава на муцуната на кучето плосък и правоъгълен вид. Долният контур на муцуната се определя от висящи устни. Освен това, с този размер и вид на главата и муцуната си, Кане Корсо има по-голяма сила при захапване. Главата на тази порода не трябва да има никакви гънки. Високо разположените му уши могат да бъдат оставени естествени или купирани; а ако са купирани, трябва да стоят изправени във формата на триъгълник.

                                                                                  

Врата на Кане Корсо Италиански Мастиф е леко извит, елипсовиден, силен, мускулест и без гуша. Кожата по неговото стегнато, силно и мускулесто тяло е доста дебела. Завършвайки външния вид, опашката на Кане Корсо обикновено е отрязана.

Описание на кожата: Кожата на Кане Корсо се състои от къса козина, която е лъскава, прилепнала, остра и гъста. Тя има светъл пласт, който става по-дебел през зимата. Основният цвят на козината е черен и светлобежов. Все пак, разредяването на генетичния пигмент може да доведе до нюанс на синьото или бежовото. Кане Корсо може да има бяло петно на гърдите на пръстите и на брадичката и носа.

                                                                         

История: Кане Корсо Италиански Мастиф носи името си от “cane da corso”, термин за кучета, използвани при провинциалните дейности. За това е използвана тази порода – да пази едър рогат добитък и свине, за лов на глигани, и за борба с мечки. Освен това, кучето е използвано за бодигард. Кане Корсо се е срещало главно в Италия, като например в Базиликата, Кампания и Пулия. Тази порода е била пред прага на изчезване, докато един ден любители на това куче не се заели да възстановят  породата през 1970 година. Това се е случило при кръстосването на останалите кучета от породата с подходящо избрани представители на другите породи. Това може да се забележи, когато сравнявате породата преди 80-те с предците и.

След появяването им отново, Кане Корсо става популярно навсякъде по света, особено когато стига до САЩ през 1987 година. Породата е призната от United Kennel Club през 2008 година и от American Kennel Club през 2010 година.

                                                                            

Характер: Кане Корсо са интелигентни ,затова лесно се обучават. Свържете това с желанието да се харесат, и способността да са много предани на стопанина си, и ще имате страхотно куче на ваше разположение. Вярно и кротко около къщата, Кане Корсо често е описвано като активно и уравновесено, което го прави отличен наблюдател и куче-пазач. И дори и да изглежда страшно, Кане Корсо Италиано е чудесен към деца в семейството, защото кучето е бранещо, но послушно. То ще иска да прекарва колкото се може повече време със семейството и стопанина си.

Още в началото, малките Кане Корсо Италиански Мастиф трябва да са строго командвани и обучавани. То ще научи бързо основните команди, така че най-важната част е контролирането и оформянето на силен и бранещ инстинкт. Кане Корсо винаги подозира непознати, така че стопанина му никога не трябва да насърчава агресията. Освен това, Кане Корсо не винаги реагира добре към нови неща и ситуации, например животни и хора – бъдете внимателни, когато запознавате Кане Корсо с нови ситуации.

                                                                              

 

Важно е да се отбележи, че Кане Корсо Италиански Мастиф не е бойно куче. То няма да излезе навън, за да се сбие, но няма да се оттегли, ако куче се опита да упражни контрол над него. Тази порода се нуждае от опитен собственик, който знае как да има власт над кучето. Щом Кане Корсото ви е напълно обучено и знае какво е разрешено и какво не да прави, то ще се превърне в отличен другари домашен любимец на семейството.

Здравословни проблеми: Най-често срещаните здравословни проблеми, свързани с кучетата Кане Корсо Италиански Мастиф са тазобедрена дисплазия, подуване, краста и аномалии на клепача, като Черешово око.

Грууминг: Слаб косопад. Грууминга на Кане Корсо е лесен поради късата му козина. То дори няма много козина, която да бъде ресана, но въпреки това може да има много работа – все пак това е голямо куче. Решете гладката му козина с четка с естествен косъм или ръкавица веднъж седмично, а за да й придадете блясък използвайте балсам за козина, няма нужда често да къпете вашето Кане Корсо. Достатъчно е да използвате мек шампоан на около всеки 3 месеца.

Не забравяйте останалите части на тялото му. Ушите трябва да се проверяват и почистват всяка седмица. Ноктите на кучето трябва да се подрязват редовно (веднъж на месец). Добра идея е и да миете зъбите всеки ден с мека четка за зъби и кучешка паста за зъби, за да поддържате здрави зъбите и венците.

Както и с всички други кучета, трябва да запознаете Кане Корсо колкото се може по-рано с грууминга, за да се научи да стои мирно и евентуално да се наслаждава на процедурата.

Тренировка: Най-добре е Кане Корсо да попадне на стопанин с опит, а не на такъв, който гледа куче за първи път, понеже това е силно куче и може да бъде доминиращо. Още в началото, стопанинът трябва да бъде твърд и последователен през цялото време и да отстоява ролята си на водач на глутницата. Щом е обучено веднъж, то е покорно и има желание да се харесва. Ловко и интелигентно, може да се учи, като се прилагат различни методи на обучение. Покажете строго лидерство докато обучавате малкото кученце, тъй като това е важна стъпка към контролирането и формирането на силния и покровителствения му инстинкт. Освен това трябва да сте внимателни, когато запознавате кучето ви с нови места и хора - Кане Корсо обича статуквото и може да реагира силно на нови преживявания. За да имате контрол над силната му нужда да пази, трябва да го обучите така, че да реагира когато има заплаха.

Уверете се, че социализирате Кане Корсото ви колкото се може най-рано, за да свикне да се разбира с други хора и животни.

                                                                              

Продължителност на живота: 10-11 години;

Размер на кучило: 5-7;

Група: Мастиф;

Цвят: сив, светлобежов или червен, с разновидности на кафяво/сиво с по-тъмни петна;

Дължина на козината: къса;

Размер: голям;

Смяна на козината: умерен косопад;

Височина, тегло: при мъжко куче: 64-68 см., 45-50 кг., при женско куче: 60-64 см., 40-45 кг.;

Условия за живот: Кане корсо може да живее в апартамент, ако има достатъчно разходки. Това куче ще е съгласно да живее навън при по-топъл климат, при условие че има достатъчно голямо убежище. Идеалният начин на живот е в къща със средно-голям двор.

Снимки : Интернет

cпoдeлянe в coциaлни мpeжи

AddThis Social Bookmark Button

ЧИХУАХУА

 

Описание: Чихуахуа е миниатюрно дребно куче. Тялото е по-дълго, отколкото то е високо. Главата е правилно заоблена, ябълковидна, а муцуната е къса и заострена, с ясно определен стоп. Малките кученца имат меко място на върха на черепа, наречено „фонтанела“, която обикновено се затваря когато достигнат зряла възраст. Големите, кръгли очи са разположени добре настрани и са тъмни, рубинени, като могат да бъдат и по-светли при белите кучета. Изправените уши са големи. Недоразвитите палци на лапата могат да бъдат премахнати. Опашката е дълга, сърповидна, или навита над гърба или настрани. Козината може да бъде в два варианта: къса козина или дълга права козина. Всички окраски, и едноцветните, и тези на петна или изпръскани, са приети. Цветовете включват, но не се ограничават до, черно, бяло, кестеняво, сиво-бежово, пясъчно, сребристо, синкаво, черно & светлокафяво и наполовина оцве тено                                                                    

                                                                                  .

Темперамент: Чихуахуато е добро куче за компания. Смели, извънредно жизнени, горди и авантюристични, те обичат привързаността. Храбри, весели и живи. Чихуахуатата могат да бъдат със силна воля, ако липсва подходящо човешко ръководство. Те са предани и се привързват към собствениците си. Някои обичат да ближат лицата на стопаните си. Социализирайте ги добре. За някои, те могат да бъдат трудни за дисциплиниране, но те са интелигентни, учат бързо и реагират добре на правилната, стабилна, но спокойна, позитивна тренировка с която заяква. За тях е трудно да пазят от крадци. Не оставяйте Чихуахуато да прави неща, които не бихте разрешили и на голямо куче (Синдромът на малкото куче), като например скачайки на хора. Макар че е мило за едно 2-килограмово миниатюрно куче да сложи лапите си на крака ви, когато се приберете от работа в къщи, с това то си позволява господстващо поведение. Ако позволите на малкото куче да бъде вашия „водач на глутницата“, то ще развие много поведенчески спорни въпроси като ревност, агресия към други кучета и понякога към хора, и ще станат безспорно подозрителни към хора с изключение на собствениците им. Когато са в присъствието на непознати, ще започнат да следват всяко движение на стопанина си, спотайвайки се колкото е възможно. Чихуахуа, което е лидер над стопаните си, може да посегне на деца. Тази порода в повечето случаи не се препоръчва за деца, не защото не са добри с тях, а защото повечето хора се отнасят с Чихуахуато различно от както биха се отнесли с голямо куче, което става причина да се превърне в несигурно. Заради размера си тази порода е склонна да се вдетинява и неща, които ние хората смятаме за лошо поведение при големите кучета, намираме за мило при малкото кученце. Малките кученца предпочитат да бъдат разхождани по-малко, и както хората предполагат за тях е достатъчна разходка малко да побягат през деня. Все пак една разходка осигурява повече от тренировка. Тя осигурява умствено стимулиране, и задоволява миграционния инстинкт, който имат всички кучета. Заради това, дребните породи като Чихуахуа са склонни да бъдат раздразнителни, джафкащи, предпазливи и несигурни с деца и хора, които не познават. Чихуахуатата, които са доминиращи са склонни да бъдат доста агресивни към кучета. Стопанин, който осъзнае това и се отнася към Чихуахуато не по-различно откакто би се отнасял към голямо куче, ставайки ясен доминант, ще изкара различен, по-очарователен характер от това невероятно малко куче, като открие, че е добра компания за малко дете.

                                                                             

Височина, Тегло:

Височина: 15-23 см.

Тегло: 1-3 кг.

Здравословни проблеми: Предразположени към ревматизъм, изпъкнала коленна става, простуди и проблеми с венците. Също така сухота на роговицата на окото и вторична глаукома, се отнасят за изпъкналите им очи. Бързо напълняват. Внимавайте за отровни продукти като шоколад или тор. Това е много дребна порода и няма да отнеме много докато се натровят. Чихуахуатата често се раждат чрез цезарово сечение, защото малките се раждат с относително големи глави. Податливи на фрактури и други инциденти през ранните им години. Някои Чихуахуата имат фонтанела, незатворена част на черепа, която може да остане отворена за цял живот. Това предразполага кучето към наранявания. Имат склонност към хриптене и хъркане заради малката им къса муцуна. Предразположени към стрес, причинен от стремежа на собствениците да се държат с тях като с малки бебета. Всички кучета, дори и миниатюрните, имат нужда да усещат, че собствениците им са хора със силен дух, способни да се справят с цялата глутница.

Условия на живот: Те са добри малки кученца за живот в апартамент. Чихуахуато обича топлото време и не харесва студа. Те се нуждаят от пространство също като всяко друго куче. Това, че са малки кученца не означава, че трябва да бъдат държани в малко помещение.

Тренировка: Въпреки че е изкушаващо да носите със себе си тези нежни създания, те са активни малки кученца които се нуждаят от всекидневна разходка. Докато си играят, те се грижат за много от потребностите им за тренировка, все пак като и при всички породи, играта няма да задоволи първоначалния им инстинкт за разходка. Кучета, които не ходят всеки ден на разходка по всяка вероятност ще проявят редица поведенчески проблеми, също така и нервни изблици. Ще се радват и добре да се налудуват без каишка на безопасно открито място, като например голямо ограждение на двора.

Живот: Около 15 или повече години.

                                                                              

Грууминг: Гладката, късокосместа козина трябва нежно да се сресва от време на време или просто да се избърше отгоре с влажна кърпа. Дългата козина трябва да се сресва всеки ден с четка с мек косъм. Къпете и двата вида около веднъж на месец, като внимавате да не влезе вода в ушите. Проверявайте ушите периодично и подрязвайте ноктите. При тази порода няма обилен косопад.

                                                                              

Произход: Това е най-старата порода на Американския континент и най-дребната порода в целия свят. Родом е от Мексико, където е получило името си от Мексиканския щат Чихуахуа. Донесено е в Европа в края на деветнадесети век. Кои, породи са били използвани да се опознае тази неясна порода, някои твърдят че произлиза от лисицата Фенек (вид дребна лисица с отличителни големи уши). Кучетата са били посветени на индийските народи, които са били заселени по времето преди откриването на Америка от Колумб, и са били известни животни при аристокрацията. Кучетата се ценят много заради размера им и са високо оценявани от хора, които отглеждат кучета, когато тежат под 1.3 кг.

cпoдeлянe в coциaлни мpeжи

Страница 1 от 2

Кавалер кинг чарлз шпаньол - Продадени!

  Зоомагазини "Зоомаркет Надя" - град Варна,  продава мъжки Кавалер Кинг Чарлз шпаньолчета Българч...

Средноазиатска овчарка - Продадени

  Зоомагазини "Зоомаркет Надя" - град Варна, Базар Левски маг. 18 и  кв.Възраждане 1 до бл.18 прод...

Токсични храни за кучета - Месо и риба

                Мазни/ Тлъсти меса – въпреки че наситените мазнини технически не са отровни храни ...

Токсични храни за кучета - Напитки и кафени зърна

                 Шоколад и какао – съдържа химикал, наречен теобромин, който е токсичен за кучета ...

Токсични храни за кучета - Плодове, зеленчуци и ядки

  Грозде и стафиди – изяждането на 4-5 зърна грозде или стафиди може да бъде отровно за 9 килогра...

Токсични храни за кучета - Съставки

  Ксилитол – подсладител без съдържание на захар, често срещан в дъвките без захар и бонбоните. М...

Хранене на малкото кученце

    Храненето с високо качествена кучешка храна е много важно за здравето и дълголетието на вашето...

Малкото кученце е в къщи

  Поздравления за вашето кученце! Горещо Ви препоръчваме да прочетете колкото се може повече информ...

Защо кучето ми си тръска главата през цялото време

  Защо кучето ми си тръска главата през цялото време Повечето кучета тръскат главите си, тъй като ...

Лабрадор ретривър

  Породна група: спортни; Височина: от 56 см до 62 см. при холката; Тегло: от 25 кг. до 36 кг. П...

Кавалер Кинг Чарлз Шпаньола подходящото куче за вас ли е?

  Кавалер Кинг Чарлз Шпаньола подходящото куче за вас ли е? Важно е както за вас, така и за бъдещи...

Какво трябва да знаем преди да си вземем кученце!

  Какво трябва да знаем преди да си купим куче? Кученцето е живо същество, не е плюшена играчка! ...

Миниатюрен шнауцер (цвергшнауцер)

Мини шнауцер Увод Миниатюрният шнауцер, известен и като шнауцер – джудже и цвергшнауцер, е ниска и...

Белгийска овчарка Малиноа

Белгийска овчарка Малиноа Породна група: овчарска; Височина: от 56 см до 66 см. при холката; Тегл...

Видове немски шпиц

Видове Немски шпиц   ·           Голям шпиц (Grossspitz); ·           Среден шпиц (Mittelspitz)...

Известни Кавалер Кинг Чарлз Шпаньоли

Известни Кавалер Кинг Чарлз Шпаньоли Известни Кавалери в историята Един от най-известните Кавалер ...

Мини шпицове уникално красиви - Продадени!

  Зоомагазини "Зоомаркет Надя" - град Варна, кв.Левски базар Левски маг.18 и кв. Възраждане 1 до б...

По - умни ли са котките от кучетата?

По-умни ли са котките от кучетата?   Древният въпрос Определено зависи кого ще попитате, но дали ...

Мини шпиц

Мини шпиц   Описание Мини шпицът се среща в голямо разнообразие от цветове на козината, включител...

Чeхословашки вълчак - бебета - ПРОДАДЕНИ!

Зоомагазини "Зоомаркет Надя"- град Варна, базар Левски продава Чехословашки вълчак с родословие от...

  • Кавалер кинг чарлз шпаньол - Продадени!

    Вторник, 16 Януари 2018 12:21
  • Средноазиатска овчарка - Продадени

    Събота, 24 Юни 2017 23:05
  • Токсични храни за кучета - Месо и риба

    Петък, 27 Ноември 2015 12:37
  • Токсични храни за кучета - Напитки и кафени зърна

    Петък, 27 Ноември 2015 12:17
  • Токсични храни за кучета - Плодове, зеленчуци и ядки

    Петък, 27 Ноември 2015 11:46
  • Токсични храни за кучета - Съставки

    Петък, 27 Ноември 2015 11:15
  • Хранене на малкото кученце

    Неделя, 08 Февруари 2015 17:05
  • Малкото кученце е в къщи

    Четвъртък, 05 Февруари 2015 18:39
  • Защо кучето ми си тръска главата през цялото време

    Вторник, 28 Октомври 2014 20:24
  • Лабрадор ретривър

    Петък, 20 Юни 2014 18:33
  • Кавалер Кинг Чарлз Шпаньола подходящото куче за вас ли е?

    Събота, 17 Май 2014 13:12
  • Какво трябва да знаем преди да си вземем кученце!

    Петък, 16 Май 2014 18:42
  • Миниатюрен шнауцер (цвергшнауцер)

    Понеделник, 17 Февруари 2014 19:50
  • Белгийска овчарка Малиноа

    Събота, 08 Февруари 2014 12:19
  • Видове немски шпиц

    Събота, 25 Януари 2014 17:14
  • Известни Кавалер Кинг Чарлз Шпаньоли

    Събота, 21 Декември 2013 11:50
  • Мини шпицове уникално красиви - Продадени!

    Петък, 29 Ноември 2013 17:56
  • По - умни ли са котките от кучетата?

    Неделя, 13 Октомври 2013 20:26
  • Мини шпиц

    Събота, 25 Май 2013 09:40
  • Чeхословашки вълчак - бебета - ПРОДАДЕНИ!

    Четвъртък, 16 Май 2013 12:31

Приятели