Миниатюрен шнауцер (цвергшнауцер) Избрана

Оценете
(6 гласа)
AddThis Social Bookmark Button

Мини шнауцер

Увод

Миниатюрният шнауцер, известен и като шнауцер – джудже и цвергшнауцер, е ниска и набита, енергична немска порода, която води началото си от 15 век. Тези кучета са били използвани за да унищожават плъхове и други вредители в немските ферми в продължение на много векове. Също така били обичани домашни любимци в семейството, като тази им роля продължава и до днес. За разлика от повечето други териери, Мини шнауцерът не е познат като бойно куче, но със сигурност ще се застъпи за себе си, ако е необходимо. Това е най-популярната от трите породи шнауцер (другите са Стандартен или Среден и Голям или Гигантски). Не сменят козина и се смятат за хипоалергични, което ги прави добър избор за хора с алергии или астма. Актьорите Мери Тейлър Мур, Бил Козби и Брус Лий са притежавали Мини шнауцери. Приет е от Американския киноложки клуб като отделна порода през 1933 година като член на групата на териерите.

Мини шнауцерът е висок от 30 до 36 см. при холката. Няма стандарт за теглото при тази порода, но едно женско куче в зряла възраст с височина 33 см. тежи около 6-6.5 кг. Твърдата им, двойна козина, обилни мустаци и козина по краката изискват чест грууминг и трябва да се подстригват няколко пъти през годината. Мини шнауцерът има най-гъстите вежди, най-мъхестите мустаци и най-косматата брада от всичките си роднини. Много собственици предпочитат да ги държат с къса козина, за по-лесна поддръжка. Допустимите цветове включват сол и пипер (сиво), черно и сребърно и чисто черно. Ушите на Шнауцера могат да бъдат купирани или оставени естествено според американските стандарти, а опашката обикновено е подрязана.

Характер

Мини шнауцерът е събрал много характер в малките си размери. Подобно на други породи териери смятат, че те командват и поемат толкова внимание, колкото максимално могат. Те са здрави малки топки жилавост, които не обичат нищо повече от това да бягат и играят навън с хората, които обичат. Обичат да правят пакости. Изключително умни са и ще използват интелекта си, за да правят неща като да отварят шкафове или килери, за да се добират до храна, играчки, или любимите ви обувки. Разбират се добре с други домашни любимци – може да подгонят котката ви, което естествено ще е за собствено забавление, но не са опасност за други домашни любимци. Мини шнауцерите са страхотен домашен любимец за семейства с активен начин на живот, и са добър избор за хора, които ще си взимат куче за първи път.

Изисквания за активност

Мини шнауцерите са подходящи кучета за живеене в града или селата. Имат нужда от всекидневни разходки и време за тичане всяка седмица, но ще бъдат също толкова щастливи да живеят в апартамент както и ако живеят в къща с двор. Дворът винаги трябва да бъде ограден, защото тези териери ще „излетят“ веднага, ако зърнат котка, заек , птица или катерица.

Обучение

Шнауцерите лесно се обучават, тъй като са интелигентни и искат да използват умовете си. Те са много независими и упорити обаче, така че това може да бъде предизвикателство и никога не трябва да бъде извършвано от лековерен човек в къщата. Не обичат да им се казва какво да правят и искат да заповядват по всяко време. Обучението следва да се провежда по спокоен и настоятелен начин, а уроците трябва да започнат още докато са малки. Могат да се мотивират с храна и положително насърчаване, а сесиите трябва да са кратки и с разнообразни дейности, тъй като повторенията могат да ги отегчат.

След като е установено лидерство и основно подчинение, Мини шнауцерът ви трябва да премине към разширено обучение, което може да включва аджилити или проследяване.

Поведенчески черти

Мини шнауцерите са териери и имат всички утвърдени черти на териерите: прекомерно лаене, копаене, преследват всичко което им хване окото, застават срещу големи кучета, подозрителни са към непознати и си вярват, че са по-големи отколкото всъщност са. Ключът към отглеждането на послушен и възпитан шнауцер е в създаването на граници, дългото им социализиране, и поддържането на подходящ режим на упражнения.

Лаенето е черта, която не може да бъде превъзпитана в Мини шнауцера. Те са бдителни кучета пазачи, които ще алармират преждевременно и често, че нещо приближава. Научете шнауцера да се подчинява на команди, за да спре да лае, така ще запазите тъпанчетата си, тъй като лаенето му може да бъде доста пронизително.

Тези кучета не са подходящи за домове с малки деца. Шнауцерите се радват на компанията на по-големи деца, но малките деца могат да им дойдат в повече. Малките деца не разбират, че кучетата имат граници и могат да бъдат леко щракнати със зъби, а дори и ухапани.

Външен вид

Мини шнауцерите са дребни, но яки и широкоплещести кучета. Имат отличителната брада на шнауцера и твърда козина. Гъстите им вежди и острото изражение на малките им хлътнали очи ги правят да изглеждат нацупени понякога. Ушите, високо поставени върху черепа, могат да са или да не са купирани. Когато не са купирани, ушите са малки и с V-образна форма. Главата е с правоъгълна форма, муцуната е силна и тъпа, и е с отличителната за шнауцера брада. Държат опашката високо, която обикновено е подрязана, и я носят изправена.

Размер и тегло

Мини шнауцерът е висок от 30 до 36 см.и е съразмерно квадратен. Обикновено тежи между 5 и 9 килограма.

Козина и разцветки

Тази порода е с двойна козина, която се състои от гъст, мек подкосъм и твърд горен пласт. Подходяща е за хора, които страдат от алергии и астма, или за хора, които не одобряват кучешка козина из къщи. Козината е чисто черна, сол и пипер, черна и сребриста, или бяла. Чисто белите Мини шнауцери не могат да бъдат показвани по изложбите на Американския киноложки клуб, но това не оказва влияние върху здравето и темперамента им.

Нужда от грууминг

За да изглеждат красиви, Мини шнауцерите имат нужда да бъдат подстригвани на всеки 5 до 8 седмици. Много собственици предпочитат да използват услугите на професионални фризьори, тъй като правилното подстригване на шнауцер може да се окаже сложно. Изложбените кучета трябва да бъдат подстригвани на ръка, който процес отнема време и е ненужно за кучета, които няма да бъдат показвани. Важно е да четкате шнауцера от два до три дни седмично за да предотвратите сплъстяване. Причината, поради която тази порода не сменя козина е, защото подкосъмът се заплита в горния пласт козина, затова мъртвата козина трябва да се изчетка, за да се премахне. Измивайте брадата на кучето след хранене, за да отстраните храната, да избегнете заплитане, да го поддържате в добър вид и да мирише на чисто.

Проверявайте ушите на Мини шнауцера редовно за следи от натрупване на ушна кал, възпаление или инфекция. Почиствайте ги с памучен тампон и препарат за почистване; никога не използвайте клечка за уши в ушния канал на кучето. Зъбите трябва да се четкат веднъж седмично за да се предотврати натрупване на зъбен камък, да се поддържат венците здрави и да нямат лош дъх. Подрязвайте ноктите, ако кучето не си ги изпилява по естествен начин навън.

История

Мини шнауцера произхожда от малко по-големия Стандартен/ Среден шнауцер и се смята, че включва и Афенпинчер и Пудел в произхода си. Някои автори смятат, че Миниатюрните пинчери, Грубокосместите фокс териери и Цвергшпицовете също може да са допринесли за кръстоската. Докато картините навеждат на мисълта, че Мини шнауцерите водят началото си от 1400-те години, те не са признати като отделна порода до късните години на 1800-те. На Георг Риел и Хайнрих Шот, и двамата – любители на шнауцерите и афенпинчерите, се приписва миниатюризирането на шнауцера чрез кръстосване и лайн-брийдинг на най-дребните кученца от котилата на шнауцери. През 1888 година е вписан първия Мини шнауцер в Немската родословна книга. Породата за първи път се появява на кучешка изложба през 1899 година. Мини шнауцерите са били развъждани в Северна Америка от приблизително 1924 година и ставали все по-известни. Американският клуб на грубокосместият пинчер бил сформиран през 1925 година, обхващайки и Миниатюрния и Стандартния шнауцери. Породата е преместена в групата на териерите и преименувана на „Шнауцер“ през 1926 година. През 1927 година, породата е разделена на две разновидности: Миниатюрен шнауцер и Стандартен шнауцер. През 1933 година, Американският клуб на шнауцерите е разделен на Американски клуб на Стандартния шнауцер и Американски клуб на Миниатюрния шнауцер, като двете породи се конкурират в АКК в групата на териерите. Стандартният шнауцер е преместен в групата: Работещи през 1945 година.

Мини шнауцерът е израснал като фермерско куче, с особена наклонност като мишеловец. Чувства се еднакво добре и в селски и в градски условия, а малкият му ръст го прави изключително подходящ за живеене в апартамент и градска среда. Днес Мини шнауцерът главно е харизматичен другар: весел по природа и напълно отдаден на стопаните си. Породата е отлична и като куче пазач, с остър слух и пронизително лаене. Те са високоинтелигентни, покорни и се поддават на обучение.

 

Мини шнауцерът е дълголетна порода, със средна продължителност на живота от 14 до 15 години. Здравните проблеми при породата могат да включват алергии, невронна Canine Ceroid Lipofuscinosis, болест на Кушинг (хиперадренокортицизъм), диабет, епилепсия, вроден идиопатичен megaesophagus, хеморагичен гастроентерит, миотония, панкреатит, patent ductus arteriosus, белодробна стеноза, endocardiosis, portosystemic shunts, сух кератоконюнктивит („сухо око“), луксация на лещата на окото, катаракта, прогресивна атрофия на ретината, бъбречна дисплазия, дисплазия на ретината, хиперлипидемия, меланом, кожен кучешки хистиоцитом, синдром на ергенската пъпка при шнауцера, припадъци, уролитиаза и крипторхидизъм.

Прочетена 10008 пъти

Приятели