Лабрадор ретривър Избрана

Оценете
(4 гласа)
AddThis Social Bookmark Button

 

Породна група: спортни;

Височина: от 56 см до 62 см. при холката;

Тегло: от 25 кг. до 36 кг.

Продължителност на живота: от 10 до 14 години.

Корените на Лабрадор ретривъра ни отвеждат до Нюфаундленд, Канада. Породата първоначално е използвана за помощ на рибарите при изтеглянето на пълни мрежи до брега, а по-късно като ловно куче, справящо се отлично с намирането и носенето на водни птици и планински дивеч. Имат деликатна муцуна, която им е от полза при намирането и носенето на дивеча; ципести ходила, за да могат да плуват, и гъста двойна козина, която да ги защитава от студените температури на водата. Собствениците на лабрадори трябва да са на ясно, че тази порода има високи нива на енергия. Затова са нужни ежедневни упражнения и игри, за да ги отклонявате от скуката и така да предотвратите развитието на потенциално деструктивно поведение на дъвчене и гризане. Лабрадор ретривърите са жадни за живот, обичат компанията на други животни, а най-вече на хора. Идеални домашни любимци са за големи, активни семейства, които обичат да са на открито.

Характер

Предани, обичливи, щастливи и приятелски настроени към всеки, когото срещнат. Пълни са с енергия и ще тичат до вратата, за да ви поздравят (или някой друг всъщност), като че ли току що сте се завърнали от едногодишно пътуване. Те наистина са „най-добрият приятел на човека“ и са най-щастливи, когато участват в семейните дейности. Обичат да бягат, да се разхождат, да плуват и играят с часове на донеси топката. Изключително търпеливи са с деца на всякаква възраст. Лабрадорите се обучават с лекота и са добър избор за хора, които ще имат куче за първи път.

Изисквания за активност

Лабрадор ретривърите имат много енергия за изразходване, затова не са подходящи за хора, които стоят пред телевизора по цял ден. Също така са и доста големи и тежки, така че апартаментът не е най-добрият вариант за живот на тази порода. Домове с дворове и много пространство за лудуване са най-добри места за отглеждането им.

Разхождането на Лабрадора е най-доброто начало на дневните упражнения, но една обикновена разходка около блока няма да задоволи дневните му изисквания за упражнения. Тези кучета имат нужда да бягат всеки ден, за да изразходят прекалената енергия. Ако не се тренират правилно ще станат унищожителни. Отегченият лабрадор ще гризе всичко, което стигне до устата му. Ще тръпнат да ви придружат за разходка или да бягат с вас докато карате велосипед. Играта в двора с децата ще ги заангажира с часове. Ловците могат да ги вземат със себе си на полето за да гонят и донасят плячка, а с ледените температури на водата ще се справят с лекота.

Собствениците на плувни басейни да се чувстват предупредени: трудно ще извадите лабрадора от водата.

Лабрадорите се обучават изключително лесно. Те ще направят всичко за малко ласки, лакомство или две. Някои собственици ги смятат за предизвикателство, тъй като са много буйни, но ключът е в това да започнете да ги обучавате от малки кученца и да поддържате обучението интересно и забавно. Обичат да играят и ако мислят че обучението е игра, ще вземат участието на сериозно. Обучението следва да започне от рано, тъй като растат бързо и ако не са научили от малки основните команди, може на по-късен етап да е твърде късно да ги овладеят. Също така се държат като малки кученца в продължение на много години, така че търпението е абсолютно задължително с тях. Без значение колко са послушни, те просто не могат да се спрат да скачат и подскачат, така че командите „долу“ и „стой“ трябва да ги разбират от рано.

След като усвоят основните принципи на послушание, Лабрадорите могат да преминат към напреднало обучение или аджилити дейности. Не са толкова издръжливи в аджилити като Голдън ретривъра, но обичат упражнения. Обичат да прекарват времето си с хора и други кучета.

Поведенчески черти

Дъвченето е често срещан проблем сред лабрадорите. Ще трябва да имате под ръка много играчки и кокали за дъвчене, за да спасите мебелите и обувките си. Обичат също да поздравяват завърналите се членове на семейството и посетителите с трофей в устата си, така че дръжте под око всичко в обсега му, което не е закрепено за земята. Упражнявайте се с лабрадора си преди да излезете от в къщи и задължително му осигурете много кокали, за да не се приберете и намерите дивана унищожен.

Лабрадорите са известни с това, че са несръчни. Бягат наоколо по дървения паркет, обратно по масите, събарят предмети и напитки с опашките си. Командите „Стой!“ и „Долу!“ могат да помогнат, но в повечето случаи обаче малките лабрадорчета са неконтролируеми.

Външен вид

Набитият, атлетичен и раздразнителен Лабрадор е ненадминат ретривър. Имат широка глава и средна по размер, мощна муцуна, увиснали уши и приветливи очи. Гърдите са с добра ширина и дължина, с добре заоблени “бъчвообразни” ребра. Предните крайници са прави от лактите до земята, със здрави, но не прекалено тежки кости. Изложбените кучета трябва да имат атлетично тяло. Гърбът е як, с права горна линия. „Видровата“ опашка е отличителна черта на породата. Тя е със средна дължина, с широка основа, равномерно покрита с къса, плътна козина и постепенно изтъняваща към върха. Късата козина придава на опашката кръгъл изглед. Лабрадорите, които са изключително добри плувци, имат ципести ходила, което им върши добра работа при ваденето на водни птици за ловците. Късата, гъста козина се среща в три цвята: черен, шоколадов или жълт.

Размер и тегло

Мъжките Лабрадори трябва да са високи от 57 см. до 62 см. при холката, а женските от 55 см. до 60 см. Размерът има значение по изложбените състезания, като кучета с отклонения от тези височини повече от 1 см. се дисквалифицират. Мъжките тежат между 30 и 36 кг. и женските от 25 до 32 кг. Никакви колебания в размерите обаче не обявяват Лабрадора за неспособен да бъде куче компаньон.

Козина и разцветки

Лабрадорите са с двойна козина, която предпазва от студ и влага, с които ретривърите се срещат докато ловуват. Подкосъмът е мек и устойчив на атмосферни условия, като горният слой козина е къс, прав и гъст. Срещат се в три цвята: черен, шоколадов и жълт. Червен и бял са разновидности на жълтия лабрадор, а развъдчиците, които искат по-високо възнаграждение за тези „редки“ цветове се опитват просто да се подиграят с неукия купувач.

Нужда от грууминг

На Лабрадорите им пада козината обилно през цялата година. Редовното четкане ще ви помогне да държите под контрол хвърчащите косми. Имат нужда от често къпане. Лабрадорите миришат „на куче“, обичат да ядат и да се цапат, когато са навън. Обожават водата обаче, затова къпането в къщи не е проблем.

Проверявайте ушите редовно за следи от натрупване на ушна кал, възпаление или инфекция. Почиствайте ги с памучен тампон и препарат за почистване; никога не използвайте клечка за уши в ушния канал на кучето. Зъбите трябва да се четкат веднъж седмично за да се предотврати натрупване на зъбен камък, да се поддържат венците здрави и да нямат лош дъх. Подрязвайте ноктите всеки месец, ако кучето не си ги изпилява по естествен начин навън.

История

Предците на Лабрадорите водят началото си от 17-ти век, Канада. През 18-ти век, канадските водни кучета се обособяват в тези, които днес познаваме като Нюфаундленд, Landseer, Късокосмест ретривър, Чесапийк бей ретривър и Лабрадор ретривър. В началото на 1800-те години, голям брой пътуващи до Нюфаундленд съобщават, че са видели множество малки черни водни кучета да помагат на местните рибари в издърпването на мрежите им. През 1822 година, един летовник отбелязва: „Кучетата са чудесно обучени в лова на птици, но и иначе са от полза… Гладкото или късокосместо куче е предпочитано, тъй като в мразовито време дългокосместият вид се отрупва със сняг при излизане от водата.“ По общо мнение вторият граф на Малмсбъри видял едно от тези водни кучета на рибарска лодка и наредил да бъдат внесени повече от тези кучета в английското му имение. Там създал първия развъдник за разплод, посветен на усъвършенстването им като ловни кучета.

В началото на 1800-те години, канадски рибари открили изгоден пазар и продали много от ловните си кучета на джентрите в Англия (дребното дворянство в Англия). През 1930 година, известен британски спортист, полковник Хоукър, коментира обикновения Нюфаундленд като „много голям, със силни крайници, груба козина и носещ опашката си високо“. Отбелязал е също така и породата водни кучета на св. Йоан – известна днес като Лабрадор Ретривър – че е „несравнено най-добрата за всякакъв вид лов. Обикновено е черна на цвят и не по-голяма от поинтер, много добра в краката, с къса, гладка козина, и не носи опашката си толкова навита както другите; бяга, плува и се бори изключително бързо … а на усета им няма да повярвате…“ Първоначално породата не се е наричала Лабрадор в Англия. Произходът на съвременното име води началото си от писмо, написано през 1887 година от графа на Малмсбъри, в което се казва: „Ние винаги наричаме кучетата ни Лабрадори, и до колкото можах се опитах да запазя породата чиста, както първоначално я взех от Пул (разположен в графство Дорсет, на южния английски бряг). По това време търгувах активно с Нюфаундленд. Същинската порода е известна с гъстата си козина, която минава през водата като олио, и има опашка като видра.“

В крайна сметка Лабрадорът губи популярност в родния му град Нюфаундленд заради високия кучешки данък от Закона за овцете в Нюфаундленд. В края на 19-ти век, строг британски закон за карантините на практика спира всякакъв внос на кучета в Англия. Настъпил период на неселективно развъждане с други ретривъри (късокосместия къдрав ретривър, гладкокосместия ретривър и Tweed water spaniel са най-често споменаваните). Тъй като преобладавали отличителните белези на Лабрадора, потомците на тези кръстоски станали още по-ценни от предшествениците си, били с още по-силно обоняние и още по-очарователен характер. Накрая, любители на породата написали стандарт за породата. Племенната книга на херцога на Buccleuch за Лабрадор ретривърите разкрива родословията на двете кучета, отговорни за днешния Лабрадор: Peter of Faskally (притежаван отг-н A. C. Butter) и Flapper (собственик е майор Portal). Родословията им датират от 1878 година.

Киноложкият клуб (в Англия) за първи път ги признава като отделна порода през 1903 година. Американският киноложки клуб приема първия си лабрадор за регистрация през 1917 година – шотландско женско куче на име Brocklehirst Nell. Клубът на лабрадорите в Америка е сформиран през 1931 година и е първият клуб за породата в тази държава. През 1920 и 1930 година са внесени много кучета в САЩ от Америка, и много шотландци, специалисти в обучението на ретривъри, също имигрирали в Америка. Американският лабрадор първоначално е използван най-вече като ловно куче, за да е силен конкурент в състезанията. Много любители в края на краищата го отглеждат не само заради постиженията му в лова, но и заради профила му, характера и вида.

Лабрадорът набира популярност през целия 20-ти и 21-ви век и се превръща в световен фаворит. Днешният Лабрадор ретривър продължава да превъзхожда и на терена и по киноложките изложби, въпреки че има два различни типа: полеви тип и изложбен тип. Полевият тип е по-енергичен и слаб отколкото по-късокосместия, нисък и набит изложбен лабрадор. Изключително популярни семейни другари са и са едни от най-развъжданите породи, използвани за кучета-водачи за слепи хора, работещи кучета за хора с увреждания и спасителни кучета. Ненадминати са в полеви изпитания, ловни изпитания, проследяване, подчиняване, аджилити. Лабрадорите са отлични и в откриването на наркотици и експлозиви.

Здравословна характеристика

Средната продължителност на живота на Лабрадор ретривъра е между 10 и 14 години. Здравословните проблеми на породата могат да включват следното:

·             Лакътна дисплазия: води до малформация и дегенерация на лакътната става, с придружаваща куцота на крайниците;

·             Тазобедрена дисплазия: включва ненормално развитие и/ или дегенерация на тазобедрената става;

·             Алергии: свръхреакция на имунната система към алерген, което е всяко вещество, което е в състояние да предизвика реакция в точно това животно;

·             Луксация на колянната капачка: по-известна като „измъкнато капаче на коляното“, появява се когато колянното капаче се измъкне от ставата;

·             Waterline заболяване при черните лабрадор ретривъри (силен сърбеж, себореа и алопеция на краката и корема);

·             Захарен диабет: неизправност, разрушаване или дори липса на определени клетки, отговорни за производството и отделянето на инсулин;

·             Меланом: сравнително често срещан, локално агресивен и често злокачествен рак при домашните кучета;

·             Ентропион: обръщане или обръщане навътре на целия или част от ръба на клепача;

·             Ектропион: физическо състояние, при което клепача се обръща навън, излагайки чувствителния вътрешен клепач на суровите условия на околната среда;

·             Глаукома: сериозно разстройство, характеризиращо се с натрупване на течност във вътрешността на окото;

·             Катаракти: терминът „катаракта“ се отнася до всяко помътняване на лещата на окото. Кучета и от двата пола могат да развият катаракта.

·             Прогресивна атрофия на лещата: отнася се към група дегенеративни заболявания на очите, които рано или късно водят до постоянна слепота на двете очи.

·             Затлъстяване: Затлъстяването се определя като увеличаване на над 20% над оптималното тегло на тялото.

·             Лимфома: Рак (неоплазия), който засяга лимфните възли и други органи, съдържащи лимфоидна тъкан.

·             Спонтанна руптура на сухожилията (CCL);

·             Insulinoma;

·             Cctopic ureters;

·             Congenital Portosystemic Shunt;

·             Остеохондроза (гръбна, на ставите в долната част на задния крайник);

Генерализирана и централна дисплазия на ретината.

Прочетена 7411 пъти

Приятели